— И все пак това е голямо неудобство — лично да язди до Пастрана и обратно с писма между Вас и Мария. Вероятно за подобни поръчения си има пратеници?
— Е, той си знае. — Ана се позасмя. Беше свикнала мъже от всякакъв род и ранг да й вършат услуги.
Беше си взела ръкоделието и сега направи един-два бода, но бързо го остави.
— С какво си запълвате времето напоследък, Мадлен? Вече не можете да се фехтовате. Не бродирате ли?
В кралския двор в Париж бях бродирала. Беше ми изключително досадно и си бях обещала никога вече да не си губя времето по този начин.
— Чета — отговорих сега. — Цяло лято изучавах арамейски. И четох книги по алхимия и оптика.
— Я виж ти! — Ана ме изгледа изненадана. — И откъде получавате книги? Посещавали сте университет ли? Университас Комплутенсис има факултет по филология. Но не приемат жени.
— Затова си набавям книги и от частни книжари. Ние, жените, нямаме право да учим, нито да заемаме обществени служби. Затова трябва да намираме други начини да се развиваме. Нима животът ни наистина трябва да се върти единствено около раждането на деца и продължаването на рода? Вие също се интересувате от политика, Ана, и макар и да не заемате официален пост, няма съмнение, че изразявате мнението си по различни въпроси и имате немалко влияние в двора.
— Права сте.
Навън почваше да се стъмва. Замислих се, че първите месеци на момиченцето ми ще са зимни. Беше преживяла опита за отравяне, беше силна, щеше да преживее и първата си зима.
— Когато прислужницата Ви изчезна, я търсиха, но не успяха да я открият. Мога ли да Ви попитам, Ана, откъде дойде тя на служба при Вас?
— Каква безочие от страна на тази дрипла! Изобщо не трябваше да я взимам на работа! Но тя имаше отлични препоръки от няколко аристократични рода.
— Някога да е работила при Анна де Толедо?
— При тази вулгарна жена? Нея ли подозирате? Да, семейството й е достатъчно високопоставено, това би било отлична препоръка. Не си спомням, но мога да проверя.
Прекъсна ни почукване на вратата. Габриел отиде да отвори и се върна със съобщение, че отвън чака куриер с писмо, което трябва да ми предаде лично.
Явно беше от Хуан. След като Кристобал беше прочел първото писмо, кореспонденцията от Гранада ми се носеше лично.
Извиних се на Ана и взех писмото, разтревожена да не би куриерът или Габриел да споменат Хуан в нейно присъствие. За щастие нищо подобно не се случи. Но на тръгване Ана хвърли любопитен поглед към писмото. Без съмнение беше усетила, че бързам да науча какво пише вътре.
Седнах на топло до огъня в камината и зачетох.
Гранада, 3 ноември, 1569 г.
Скъпа моя,
В този студен ноемврийски ден мен ме топли мисълта за теб. В теб расте нашето дете, красавице, един малък Хуан, който по мои сметки трябва да дойде на бял свят в началото на новата година. Пиши ми, Мадлен, и ми разкажи как си. Жадувам да науча новини от теб. Дълго време мина от последната ни среща и ми липсва докосването ти, прелестна моя.
Войната ни срещу мориските пое в нова посока. Абен Умея беше убит преди две седмици. Падна от ръката на един от собствените си хора, които се обединиха с турците около Абен Абу — самопровъзгласил се за новия водач на въстаниците под името Мули Абдала. Това предизвика нови сътресения в лагера им. Зад убийството стои и един именит мюсюлманин от Угихар, Диего Алгуасил, който искал да отмъсти за това, че Абен Умея отвлякъл негова сродница, обезчестил я и я затворил в харема си. Така ние, мъжете, се отнасяме с красивите жени. А какво би бил светът без вас?
Мисълта за теб е това, което ми помага да понасям тази кървава война. Тя продължи твърде дълго — не успяваме да изтикаме въстаниците от скривалищата им и да ги принудим да излязат срещу нас в същинска битка. Те опожаряват християнските села, изтезават и колят. Дори сега се връщаме от мисия, при която освободихме няколкостотин християни, които безбожниците бяха затворили в една църква. В отговор на техните нападения те превземаме и опожаряваме мориските села. Но въстаниците имат подкрепата не само на турците, но и на берберите, и на алжирците — всъщност цялата Османска империя вече стои зад тях. Струва ми се, че и за нас известна подкрепа би била добре дошла. Ще помоля Филип II за помощ.
Но стига толкова за войната, прекрасна моя. Все още те виждам пред очите си как размахваш шпагата онази нощ в Бургос, как без колебание пронизваше противника си. Ако начело на войската стоеше жена като теб, щяхме да спечелим войната още утре. Всичко най-добро. Скоро отново ще се целунем.