Габриел чакаше пред вратата ми.
— Вече всичко е наред — каза тя и хвана ръката ми.
26
Лежах на леглото си. София даваше нареждания, Габриел тичаше напред-назад и не след дълго вече бяха свалили мръсните ми дрехи и ме бяха измили.
Наоколо имаше чисти постели и кърпи, ведра с вода, както и една маса със зловещи на вид инструменти.
София забеляза страха ми и ме успокои. Това били приборите на Виглиус, той винаги ги подготвял при раждане, но почти никога не ги използвал.
— Раждането Ви върви добре, както трябва, затова за момента отпратих лекаря. Няма причина да стои тук — ми каза тя, докато под нейните насоки напъвах и дишах, и изтърпявах следващата контракция. — Да, точно така, напъвайте!
Болеше ме ужасяващо, усещах как бебето ме разкъсва и ми идеше да крещя. Но малката се инатеше и контракцията премина.
Простенах от изтощение. Габриел избърса потта от челото ми. Помолих я да отвори капаците на прозорците въпреки възраженията на София.
Студеният свеж въздух ми донесе облекчение. Светът навън все още сияеше снежнобял.
Габриел ми даде да пия вода. Попитах за Ана и Кристобал и тя ми каза, че Кристобал е оставил двама войници пред вратата ми, на което принцеса Еболи не е възразила.
— Най-важното е, че излязохте от ужасяващия затвор — каза Габриел. — Разчитам на мосю Фуркево, който беше изключително отзивчив. Той би искал да говори с Вас веднага щом е възможно.
— Може ли да ме посети, докато все още съм пленница и ме пазят войници?
— Много ми се иска да ги видя как ще го спрат! — засмя се Габриел. — Целият двор говори за това как стигнал лично до крал Филип II, въпреки опитите на разни секретари да му попречат.
— Ти добре ли си, Габриел? Кристобал те удари.
— Нищо ми няма. — Тя посегна към избледняващата синина под окото си. После сниши глас, за да не я чуе София. — Дори стана по-добре така, защото след това той просто ме остави да лежа на пода, където бях паднала. И оня монах не успя да открие всичко, докато претърсваше стаята. Между другото взех екстракта от червен напръстник на Виглиус и успях да извадя камата от кутията Ви за накити, преди да я открие. Ето. Държах я в себе си, за да Ви я дам. — Тя извади от ботуша си камата със смарагди, която леля ми беше подарила, и ми я подаде. — Струва ми се, че не трябва да оставате невъоръжена дори и сега.
Не трябваше, наистина. Зад вниманието, което по принуда трябваше да отдам на раждането, се беше стаил гневът ми и чакаше да му дойде времето. Скрих камата в леглото си. Детето ми щеше да се роди в любов и сила. Дъщеря ми никога нямаше да се чувства безпомощна. Моите грижи и камата ми щяха да я посрещнат и да не я оставят цял живот.
Въздъхнах тежко. Усещах, че идва следващата контракция.
— Спокойно — каза София и отмести Габриел встрани. — Всичко върви както трябва. Тапата е паднала, водите са изтекли, контракциите са редовни, начесто, а детето се е извъртяло както трябва. Няма за какво да се тревожите. И приятелката Ви, принцеса Еболи, също го знае. Тя с нетърпение чака новини. Каза ми да Ви предам поздрави и да Ви кажа, че иска да посети Вас и бебето веднага щом се възстановите след раждането. Тя е истинска дама. Прати собствената си карета да ме вземе, с всичките гербове по нея. Никога досега не съм…
Следващата ми контракция я накара да замълчи. Виках, напъвах и знаех, че това е моментът, че сега всичко се променя, че чрез тази болка светът ще бъде обогатен с едно ново човешко същество, че има чудеса и че най-голямото от тях е Божествения дар на живота.
Главата на детето беше излязла, ръцете на София бяха между краката ми, Габриел блещеше очи. Последният спазъм ми се стори кух, сякаш болката вече не е моя. Плът и кръв минаха от един свят в друг, появи се едно истинско телце от кости и кожа, очички и пръстчета, едно мъничко, миниатюрно копие на човек, което аз вече обичах.
Мъничката ми, родена от декемврийския сняг. Винаги ще те обичам.
София я вдигна и малката нададе писък.
Аз протегнах ръце.
— Момиченце, живо и здраво — каза София усмихната. — Ще срежа пъпната връв и ще я подсуша, а после ще Ви дам дъщеричката Ви.
Подаде ми детето.
— Мари Беатрис дьо Мондидие, добре дошла — прошепнах аз и я положих върху гърдите си. Малката устичка потърси и веднага намери зърното ми.