Сетих се за последното писмо от Хуан и се зарадвах, че то ми беше предадено лично, за да не може Кристобал да го прочете. Като се замислех само какво би станало, ако и Ана, също като самия Хуан, реши, че Мари Беатрис е негово дете.
— От самото начало сте ми симпатична, Мадлен, не ме карайте да размислям. Някой ден Хуан ще загуби подкрепата на краля — или заради собствените си необмислени действия, или с помощта на някой от враговете си. И това ще е напълно заслужено. А колкото до този Мигел Сесо — не се месете в делата на Инквизицията! Вие сте французойка, те не Ви засягат. Целта на Великата инквизиция е страната ни да бъде прочистена от евреи и мюсюлмани. Извършват се контролирани покръствания, еретиците се изгарят на клада и всичко това е добре. Ако Диего де Еспиноса беше получил желаното по-рано, мориските никога нямаше да станат толкова силни, че да се вдигнат на бунт. Въстанието им е доказателство, че Инквизицията е необходима и че делата й са правилни. В крайна сметка крал Филип II го разбра.
— Аз познавам Мигел. Той не е евреин. Той е учен и затова е запознат със съдържанието на различни книги. Някои от тях са еврейски, да. Но да го обявяват за еретик е смехотворно. Той не е направил нищо и трябва да бъде освободен.
Ана поклати глава.
— Вие сте една наивна мечтателка, Мадлен. Човекът вече е осъден. Ще бъде изгорен на кладата на следващото голямо аутодафе. Няма какво да направите, за да спрете екзекуцията му. А ако се опитате, рискувате сама да изгорите.
В каква жестока страна бях попаднала. Мигел вече беше осъден, не знаех за това. Бедният човек. Какъв ужас.
— Кога е това аутодафе? — попитах и усетих, че очите ми се пълнят със сълзи.
— Вероятно едва след като кралят и свитата му се върнат от Андалусия. Великият инквизитор също следва да участва в кòртеса в Кордоба.
— Не приемам присъдата на Мигел.
— Никога няма да сме на съвсем едно и също мнение, Мадлен. Много от вашите позиции откровено ме възмущават. И все пак — признавам го, макар и с известно нежелание — истинско удоволствие е да ти възрази жена. Вие не отстъпвате. Държите на мнението си. Затова ще Ви задам следния въпрос: Можем ли да останем приятелки въпреки всичко?
Погледнах Ана. Превръзката на окото й, красотата й въпреки натежалото от бременността тяло, волята й, неуморния й дух.
— Можем да бъдем приятелки. Стига да уважаваме различията помежду си. Още от първата ни среща бях изпълнена с радост от познанството ни. Нека си остане така.
29
Сутринта на девети февруари Габриел имаше много работа. Каретата трябваше да се подготви за пътя и тя беше натоварила със задачи и Лаура, и Алфонсо.
Аз държах Мари Беатрис в скута си. Тя се усмихваше, когато аз й се усмихна, и се смееше, когато я гъделичках на шега. Красивите очички, сини като водата, любопитно оглеждаха всичко. Нищо друго не ми трябваше, само да я наблюдавам.
Но се налагаше да пиша до Хуан, преди да отпътуваме. Отлагах го твърде дълго.
Бях взела решение да не му казвам, че детето не е негово. Той беше един от малцината, които знаеха, че не съм омъжена. Знаеше, че Мари Беатрис е незаконородена. Ако се надявах на подкрепата му занапред, най-сигурното беше той да мисли, че тя е неговото незаконно дете.
Положих мъничката си Снежинка в люлката, която бях преместила до писалището си. Тя ме гледаше кротичко, а после изведнъж почна да размахва ръчички и нямаше как да не се разсмея. Толкова много живот имаше в нея. Сякаш нямаше търпение да опознае света, така забързано посягаше към него.
Извадих хартия и започнах да пиша.
Мадрид, 9 февруари 1570 г.
Скъпи Хуан,
Прости ми, задето не отговарях досега. Ти беше в мислите ми всеки Божи ден, но детето запълва неусетно и последната ми минута, а сладката малка Мари Беатрис — така я кръстих — е жизнено и весело момиченце, които има нужда от много внимание. Кръстена е на моята леля, Мари Карон, и на една приятелка във Франция, Беатрис д’Арси, която загуби живота си при едно покушение, насочено срещу мен. Дължа на Беатрис този жест.
Този път ще съм кратка, но причината е приятна: утре сутрин тръгвам заедно с краля и придворните му към кòртеса, който ще се проведе в Кордоба. И смятам да последвам двора и в по-нататъшната обиколка из Андалусия. Във всеки случай планът е да посетим Севиля и Хаен, където ще се проведе съветът в Кордоба. Ще те видя ли там? Бих била много щастлива.
Разбирам, че предстоят тежки битки. Тук в Мадрид непрестанно идват вести за обсадата на Ла Галера и доколкото разбираме, ви е трудно да превземете града въпреки множеството атаки и обстрели. Не на последно място и заради здравите крепостни стени. Говори се също така, че мориските от Ла Галера се бият като диви зверове, че дори жените и децата са по бойниците и хвърлят камъни по войниците ти.