Дали Хуан изобщо се замисляше за науката, която беше довела до успеха му? Не, бях несправедлива към него. Ана ми беше казала, че бащата на Хуан, император Карл V, навремето го пратил да се изучи в университета в Мадрид, Университас Комплутенсис — в началото като подготовка за кариера на духовник. Все нещичко трябва да е научил там.
Вече в стаята си, внимателно целунах затворените очички на Снежинка и мъничките й пръстчета. Тя спеше дълбоко. Гледах движенията, които прави насън — свидетелства за всички преживявания, които вече е имала. Ето я истинската ми задача — да пазя това мъничко създание. Колко странно ми се струваше да изпитвам такава неизчерпаема обич.
30
Когато стигнахме Сиудад Реал, зимата сякаш съвсем си беше отишла. Слънцето грееше, хапещият студ го нямаше и всички в кралската процесия бяха в отлично настроение.
Сиудад Реал беше отлично укрепен град. Масивни крепостни стени със сто и трийсет кули от столетия пазеха жителите му от врагове и хора от свитата на краля спокойно се разхождаха по Пласа Майор, а гражданите — държани все пак настрани от въоръжени гвардейци — ги оглеждаха възхитени.
Лицето на Руи Гомес грееше в огромна усмивка, когато ми сподели, че Ана току-що му е родила син в дома им в Пастрана. Момчето щяло да бъде кръстено Фернандо, а Ана искала възможно по-скоро да се присъедини към двора.
Вестите за напредъка на Хуан в Ла Галера, където хората му бяха успели да пробият стените и къща по къща превземаха целия град, бяха предизвикали отлично настроение у Филип II и той реши да остане още един ден в Сиудад Реал и да изведе племенниците си, ерцхерцозите Рудолф и Ернст, на езда. Кралят водеше двете си ловни хрътки със себе си и знаеше, че и те нямат търпение да погнат някоя плячка.
За да ознаменува предстоящата победа над мориските и да благодари на Бог за нея, Диего де Еспиноса отслужи тържествена меса в старата църква „Свети Яков“. Новата катедрала в града все още не беше довършена и не можеше да се използва.
След месата излязох навън заедно с Фуркево.
— Как се чувствате в ролята на официална представителка на Франция? — попита той. — Вече сте длъжна да взимате участие във всичко и не можете да сте постоянно с малката си дъщеричка.
— Като изключим това, че Мари Беатрис ми липсва, се чувствам превъзходно. Научавам много за големите конфликти и планове, а и отношението към мен е, естествено, много по-уважително.
— Отнасят се с Вас като с всеки друг мъж с Вашето положение. Не, извинете, не че Ви смятам за мъжествена в каквото и да било отношение, нямах това предвид, а, че… просто…
Аз се засмях.
— Няма нищо, мосю Дьо Фуркево. Сравнението ми харесва. Което ме навежда на една друга мисъл — какво биха казали хората, ако утре се кача да яздя кон, вместо да остана в каретата с камериерката и дойката си? Възможно ли е? Язденето ми липсва.
— Точно сега можете да правите каквото си поискате. Всички знаят, че сте победили Инквизицията. Вие сте силна.
— Тази победа е единствено Ваша заслуга. Навеки съм Ви задължена.
— Вашата сила е сила за цяла Франция. Ние заявихме позициите си. Все пак на Ваше място бих внимавал да не провокирам Великия инквизитор повече. Но в язденето не виждам никакъв проблем.
Бяхме се спрели на площада пред църквата, а покрай нас минаваха хора от кралската свита. Габриел де Саяс крачеше до симпатичния си подсекретар Франсиско Енарес и аз ги чух да си говорят, че всички младши секретари — включително и помощникът на Антонио Перес — вечерта ще са в кръчмата „Тризъбеца“.
Кристобал ще бъде в тази кръчма довечера! Тази мисъл мина през ума ми. Най-обикновена кръчма, халби, пълни с бира, възможност да капна от екстракта от напръстник в чашата на Кристобал.
Кристобал трябва да умре.
Сърцето ми отново охладня. Около мен всичко беше слънчева светлина и усмихнати лица, но аз вече не бях част от този свят. Надеждата за пролет и мир беше измамна. Истината беше покушението срещу мен, истината беше присъдата на Мигел Сесо и обесването на сина му.
— Знаете ли кръчмата „Тризъбеца“ в града? — попитах Фуркево.
— Да, тя е много популярна. Намира се зад църквата „Свети Петър“ и открай време привлича творци и учени. Мисля, че тази вечер Франсиско Гереро и Луис де Моралес, които също пътуват с кралската процесия, ще са там.
— Композиторът Гереро? Много ми допадна музиката му на кралския празник. Но Моралес не го познавам. Само чух, че в „Тризъбеца“ ще се събират секретарите.
— Ние, чиновниците, обичаме да се отъркваме в хората на духа — каза Фуркево сухо. — Луис де Моралес рисува религиозни картини, които Филип II много харесва. За сметка на това на Еспиноса никак не му допадат. Намира, че са твърде реалистични в подробностите, че по този начин се превръщат в тържество на земното, вместо на божественото.