Най-сетне Филип II влезе в залата, следван от Великия инквизитор и най-близките си съветници, сред които и Руи Гомес. Всички се изправиха на крака и се поклониха, а аз направих реверанс, когато кралят мина покрай мен. Както винаги, погледът му беше твърд, но обичайните му черни дрехи бяха заменени с пищни одежди със златни мотиви и инкрустирани със скъпоценни камъни копчета, наметката му беше от кожа на хермелин, а на гърдите му висеше тежка златна верига.
Еспиноса веднага даде думата на краля.
Стана точно както беше предвидил Фуркево. Филип II говори дълго за това, че короната има нужда от средства, за да се справи с въстанието в Гранада и със заплахата от страна на мюсюлманите, и помоли градовете за подкрепа.
— Турски доброволчески сили вече са се присъединили към мориските. Султанът на Османската империя, Селим, вероятно съвсем скоро ще ги подкрепи с редовна армия — той вече планира нападение срещу Кипър и няма да спре дотам. А тогава вече въстанието в Гранада ще се превърне в мюсюлманско нашествие срещу нашата християнска Испания. Което ще засегне и всеки един от вас лично.
Когато кралят свърши, по ред бях изслушани представителите на отделните градове. Това продължи няколко часа и както очаквахме, определено се долавяше съпротива срещу опитите да се измъкнат още пари от тях. Дори се стигна до скандали за размера на налозите и до въпроси справедливо ли е други градове да помагат във война, която за мнозина изглеждаше като местен проблем на Гранада. И все пак всички признаваха, че са съгласни, че мориските и техните мюсюлмански поддръжници представляват заплаха за цяла Испания.
— Последно ще дадем думата по тази тема — каза Еспиноса късно следобед, когато всички вече почваха да се уморяват — на градоначалника на Гранада, Педро де Деса.
— Деса е човек на Еспиноса — прошепна ми Фуркево, когато един по-възрастен, богато облечен мъж със силно набраздено лице се изправи. — Великият инквизитор се погрижи той да получи този пост и сега Деса поддържа доста твърда линия. Депортира всички мориски от Албасин и пусна по петите на сто и шейсет мориски затворници в Гранада цялата градска стража. Всички бяха избити, сред тях и бащата на Абен Умея. Този човек е суров и безкомпромисен.
— Ваше Величество, уважаеми господа — започна Деса и се поклони на краля. — Заплахата от страна на мюсюлманите никога не е била по-сериозна. Нека Ви припомня, че доброволци от Османската империя вече са тук и се бият рамо до рамо с мориските. Нима наистина вярвате, господа, че въстанието няма да се разпростре, ако не успеем в единството си да го потушим? То вече се разпростира. Турски и берберски кораби акостират в Мурсия, боеве се водят в Малага, а безредиците стигнаха до самата граница на Кордоба, на едва тридесет мили оттук.
Като градоначалник на Гранада лично съм виждал зверствата на мориските по отношение на добрите християни. Безмилостно опожаряват християнски села. Хвърлят в тъмницата монаси и свещеници, събличат ги голи, оковават ги и ги ползват за живи мишени, срещу които изпробват мускетите и арбалетите си. Зверствата им са безкрайни и безподобни. Издълбават кръстове на челата на свещеници, насичат ги на парчета. Тъпчат им барут в ушите и устите и ги запалват живи. Да, знам, че разказите ми са ужасяващи. Но всичко това действително се случва и то не чак толкова далеч от тук. И ако не се заемете да помогнете на короната в тази битка, подобни ужаси скоро ще стигнат и до вашите градове. В Лаухар де Андаракс свещеникът бил завързан за стол пред олтара и всички мориски, когото през годините той бил благославял с Божието слово, се изредили да го ударят или заплюят. След унижението тези изверги изтръгнали езика и очите му и го принудили да ги погълне.
Всички събрани осезаемо потръпнаха при думите на Деса.
— Има само едно решение: да направим същото спрямо тях, да унищожим тези суеверни изчадия. Затова моля всички Ви да подкрепите короната в това начинание. Полубратът на краля, Хуан, се бие смело. Току-що сравни със земята Ла Галера — най-силния град на мориските. Битката беше тежка. Дори жените и децата на мориските се включиха в нея, а след като най-сетне превзе града Хуан наказа въстаниците като екзекутира оцелелите. Но за разлика от мориските зверове дон Хуан е състрадателен християнин и когато избил достатъчно мориски, той прекратил екзекуциите и пощадил живота на над четири хиляди души, които вместо да убие задържал като роби. Уважаеми господа, дайте на короната парите, от които тя се нуждае, за да може дон Хуан да доведе войната до край и да спре заплахата от страна на Османската империя!