Градоначалникът на Гранада, Деса, седна, а Великият инквизитор помоли всички да гласуват. Но вече нямаше никакво съмнение какъв ще е изходът. Деса беше говорил съвсем целенасочено и беше постигнал желаното. Крал Филип II получи помощта, за която беше дошъл.
След това се случи нещо крайно изненадващо. Точно когато всички си мислехме, че работата за деня е свършена и предстои да се съберем отново на следващия ден по следващата тема, Филип II се изправи и обяви кòртеса за закрит.
— Уважаеми членове на съвета, вашият крал е в Кордоба не само за да проведе кòртес. В тези тежки времена хората от цяла Андалусия и Гранада имат нужда да се уверят, че техният крал проявява интерес и подкрепа към тях. Севиля, Хаен и Мурсия също биха имали полза от Нашето присъствие и е Наш дълг да стигнем максимално близо до Гранада, за да покажем на смелите християнски воини опората на краля. Затова вашият крал заминава за други градове в Гранада възможно най-скоро, а след това веднага тръгва и за Севиля. Затова обявяваме този кòртес за закрит. Всички останали теми ще бъдат обсъдени при следващия кòртес в Мадрид през юли.
— Защо дон Хуан не се включи в този съвет? — попитах Фуркево, докато минавахме през прасковената горичка. — Щом градоначалникът на Гранада е имал време, Хуан също е можел да дойде за малко до Кордоба?
— Липсва ли ви, мадам Дьо Мондидие? — каза Фуркево със закачлив пламък в очите. — Имайте още малко търпение. След Галера Хуан се е захванал с последната голяма цел — планините Алпухара. Три армии пътуват натам от три страни. Селата, крепостите и пещерите в Алпухара ще бъдат нападнати и прочистени. Но ако това ще Ви зарадва, чух, че Хуан вече е писал на Филип II и го е помолил да го приеме възможно най-скоро.
Кралят не беше единственият, на когото беше писал Хуан. Докато съм била на кòртеса, Габриел беше приела писмо до мен — с Хуан се бяхме разбрали, че е достатъчно безопасно пратеникът му да ги предава на камериерката ми.
Хвърлих му бегъл поглед, докато Снежинка лежеше в люлката си. Междувременно нежно я люлеех и момиченцето ми заспа спокойно и дълбоко. Изглеждаше така мила с червените си бузки и леко потрепващите фини мигли. Отново ме заля чудната безмерна нежност на майчинството и аз умилена се усмихнах.
Писмото на Хуан съдържаше обичайното — освен описания на хода на войната, — любовни думи и израз на копнежа да види и мен, и Мари Беатрис, на която вярваше, че е баща. Прониза ме пристъп на гузна съвест. Не бях очаквала подобна бащинска преданост от страна на Хуан.
Освен това не без горчивина той пишеше, че Филип II не отговаря на запитванията му, че многократно е молел за среща с краля, но без успех:
Винаги съм знаел, че ФилипIIмакар че признава кралската ми кръв, ме намира за недисциплиниран и затова се опитва да ме държи на разстояние. Признавам, често следвам импулсите на сърцето си и ще продължа да го правя. Но и да не получа отговор от ФилипII, това все пак не означава, че той ми забранява да го посетя. Такива ще са и последствията от кралското мълчание. Затова ти обещавам, прелестна Мадлен, че ще те потърся по време на обиколката ви из Андалусия. Струва ми се, че може да се видим в Севиля, например? Боевете в Алпухара все още налагат присъствието ми, но скоро всичко това ще приключи. След Ла Галера градовете на мориските падат един след друг, скоро ще останат само пещерите из скалистите планини и този път най-сетне ще ги пропъдим от дупките им с огън и пушек.
Мари Беатрис се събуди и с писукане настояваше за вниманието ни. Вдигнах я и помолих Габриел да извика Лаура в случай, че малката е гладна.
Когато двете се върнаха, Габриел ми съобщи, че в Кордоба току-що е пристигнала Ана, принцесата на Еболи.
33
Двете с Ана пресякохме римския мост и продължихме покрай брега на Гуадалкивир. Зад нас лежаха Кордоба и планините й на хоризонта. Облаците над камбанарията на катедралата Мескита все още розовееха от лъчите на изгрева — бяхме излезли съвсем рано.
В долината покрай реката пролетното утро беше хладно и в началото двете яздехме в мълчание. Но когато слънцето се вдигна и се постоплихме от лъчите му и от язденето, подкарахме конете по-бавно и се заприказвахме.
Вече бяхме в Кордоба от месец. Филип II даваше аудиенции и правеше посещения в близките градове, но по-голямата част от придворните оставаха настанени из дворците в Кордоба.