Колко сложен е човешкият живот все пак, помислих си аз, докато яздехме покрай пресъхналата река. Цикадите свиреха, въздухът беше топъл, долината се беше ширнала пред нас и навсякъде се виждаха примери за човешката вяра — била тя мюсюлманска, еврейска или християнска. В многообразието всичко може да е красиво и свободно — и явно някога е било точно такова. И въпреки това сега хората отричаха и еврейските познания, и мавърския усет за красивото, макар че окото навсякъде срещаше палмови дървета, арабски колонади и прелестни мотиви, създадени някога много отдавна така изкусно от тези така наречени еретици. Нима и аз самата бях толкова сляпа в омразата си към Кристобал, в желанието си да причиня смъртта му? И него го водеше любов, както и мен — любов към детето ми, което трябваше да защитавам, и към Хуан, който беше запалил пламък в сърцето ми.
Хуан не беше толкова лош, колкото твърдеше Ана. В писмата му бях видяла и чувствителната му страна. Той се вълнуваше от незаконното ми дете, което смяташе за свое. Когато дворът не след дълго стигне в Севиля, щях да се срещна с него. Така се бяхме уговорили. И щях да го предупредя за омразата на Кристобал и за клетвата му да отмъсти. Не, за Кристобал нямаше какво да се съмнявам.
34
Беше първият ден на май. Филип II и свитата му пристигнаха в Севиля сред разкош и вълнение. Навсякъде по пътя бяха издигнати триумфални арки, хората, излезли с хиляди по улиците, го посрещаха с възгласи, докато кралят и кортежът му минаваха през Севиля. Филип II държеше за ръка ерцхерцог Рудолф. Точно зад него беше Еспиноса с ерцхерцог Ернст. След тях бяха министрите и посланиците, отвсякъде се чуваха викове „Ура“, а пътят ни беше обсипан с розови листенца.
Но нищо от това не ме радваше. Аз бях видяла фантом.
Насред процесията бях видяла един мъж, облечен в кардиналско червено, за когото бях убедена, че съм срещала във Франция, в парижкия кралски двор, просто не можех да се сетя кой е. Единственият кардинал, с когото помнех, че съм се срещала в Париж, беше главата на рода Дьо Гиз, кардинал Дьо Лорен, а това не беше той.
Този мъж беше в напреднала възраст, едър и силен. Донякъде ми допадаше впечатлението за спокойствие и сила, което тялото и поведението му излъчваха.
Но кой беше той? И дали знаеше коя съм аз и преди всичко, че не съм омъжена?
Той се движеше в началото на процесията, много по-напред от нас с Фуркево. Явно беше важна личност. До този ден не го бях виждала в двора на Филип II, само във Франция. Явно е чакал пристигането на краля в Севиля.
Известно време се колебаех дали да попитам Фуркево. Той твърде лесно прозираше притесненията ми и не исках да рискувам да насоча вниманието му към човек, който може би знае тайната ми. От друга страна не можех и просто да се скрия, ако мъжът в червените одежди останеше в процесията.
Безпокойството ми нарасна, когато под жаркото слънце на Севиля навлязохме в централната част на града. Иначе гледката беше прелестна. Всички кораби по река Гуадалкивир, целият търговски флот, бяха вдигнали ветрилата си в чест на краля и навсякъде се виждаха опънати платна в най-разнообразни цветове — червени, зелени, жълти, някои с гербовете на Севиля или Кастилия, други със знаците на стари търговски родове. След няма и тридесет морски мили реката се вливаше в Кадиския залив и като пристанище с кралски монопол върху търговията със стоките, пристигащи от испанските поселения в Новия свят, Севиля беше най-големият и най-богатият пристанищен град в Испания. Когато пристигаха кораби от вицекралствата Перу или Рио де ла Плата, или от Нова Испания, от другата страна на Атлантическия океан, всички стоки първо трябваше да минат през кралското тържище Каса де Контратасион, което се намираше в Севиля, преди да продължат нататък из Испания.
Цялата процесия се спря на площада пред кметството на града, построено по времето на бащата на Филип II, император Карл. Тук ни очакваше официално тържество в чест на краля, речи и музика, и празник за целия град.
Горещо ми беше в дългата ми рокля с пищна дантела и ми се прииска да можех да облека панталони и свободна риза. Филип II беше целият в черно, защото въпреки предстоящата си сватба искаше все още да е в траур заради загубата на съпругата си Елизабет и може би най-вече на единствения си син Карлос. Но на него му вееха с палмови листа и му правеха сянка с един слънчобран, докато слушаше речите.
— Колко е топло тук — казах на Фуркево, когато ми се стори, че официалната част вече е приключила.
— Така е в южните равнини. Тук горещините почват много рано. Лятото продължава шест месеца от годината. Имам една карта на Испания, на която са обозначени планините и равнините. Това е голяма рядкост. Когато се настаним, ще я извадя и ще Ви я подаря. Не мисля, че някога отново ще имам нужда от нея.