Първоначално не разбрах въпроса й, затова, след като не отговорих веднага, тя поясни:
— От това да бъдеш вълк?
Доста ми хареса, че мина директно на въпроса.
— По-добро е, отколкото очаквах — отвърнах, признавайки истината, преди да се замисля, че може би трябва да я смекча. Тя обаче не изглеждаше отвратена като Изабел, затова я погледнах в очите и споделих остатъка от истината. — Станах вълк, за да изгубя себе си, и получих точно това. Всичко, за което мога да мисля, докато съм вълк, са другите вълци. Не мисля за миналото или за бъдещето, или пък за това що за човек съм. Нито едно от тези неща няма значение. Всичко, което има значение, е мигът и това, че цялото ми същество е изтъкано от многократно усилени сетива. Няма крайни срокове. Няма очаквания. Невероятно е. Това е най-добрият наркотик на всички времена.
Грейс ми се усмихна така, сякаш й бях направил подарък. Това бе толкова мила усмивка, съпричастна и искрена, че в този момент си помислих как бих дал всичко, за да я превърна в свой приятел и да заслужа тази усмивка отново. Спомних си как Изабел ми беше казала за това, че Грейс е била ухапана, но никога не се е трансформирала. Зачудих се дали се радва, или се чувства измамена.
И просто я попитах:
— Чувстваш ли се измамена за това, че не се трансформираш?
Тя погледна към ръката си, положена внимателно върху корема й, а после обратно към мен. Преди да отговори, отмести очи към стълбите.
— Винаги съм се чудила какво ли е усещането. Винаги съм искала… Не знам. — Тя млъкна. — На разходка ли ще водиш тази прахосмукачка, Сам?
Той се бе появил, мъкнейки след себе си огромна прахосмукачка. Нямаше го едва за няколко секунди, но стаята се озари, щом пристъпи към Грейс, сякаш двамата бяха някакви химически елементи, които светеха, когато са в близост. Грейс се усмихна на непохватните му опити да носи прахосмукачката, усмивка, каквато със сигурност получаваше единствено той. Сам от своя страна и хвърли унищожителен поглед, пълен с ужасно много подтекст, несъмнено роден от дълги, тихи разговори в мрака.
Това ме накара да се замисля за Изабел в нейната къща. Ние не притежавахме това, което имаха Сам и Грейс. Не притежавахме дори частица от него. Не мислех и че някога щяхме да го имаме, дори да разполагаме с хиляда години.
Внезапно се почувствах доволен, задето оставих Изабел сама в леглото й. Беше болезнено да си спомня, че аз бях отрова за всеки, когото докоснех, но поне веднъж бях постъпил правилно. Не можех да възпра неминуемото си избухване, но поне можех да предпазя околните от ударната вълна.
Чувствах се неудобно да си седя в креслото, докато Сам и Коул чистеха. При нормални обстоятелства бих скочила, за да помогна. Да чистиш стая, която изглежда толкова зле, бе удовлетворително начинание, защото накрая ясно можеш да видиш, че си постигнал нещо.
Тази вечер обаче не можех. Силите ми стигаха само колкото да държа очите си отворени. Чувствах се все едно цял ден съм се борила с нещо невидимо и сега то най-сетне ме е надвило. Стомахът ми беше горещ под дланта ми. Представих си бушуващата вътре в мен кръв. Кожата ми бе гореща, гореща, гореща.
В другия край на стаята Сам и Коул работеха, съгласувайки мълчаливо действията си. Коул бе приклекнал с лопатката за смет, а Сам смиташе върху нея парчетата, които бяха твърде големи, за да влязат в прахосмукачката. Радвах се, че ги виждам да правят нещо заедно. Бек трябва да бе видял нещо в Коул. Надали беше съвпадение, че е довел още един музикант. Той не би поел риска да зарази известна рок звезда, ако не бе смятал, че за това има добра причина. Може би си беше мислил, че ако Сам успее да остане човек, двамата с Коул биха се сприятелили.
Щеше да бъде хубаво Сам да си има приятел, ако аз…
Пред очите ми изплува лицето на Коул, докато ме питаше: Чувстваш ли се измамена за това, че не се трансформираш?
Преди години си бях представяла, че съм вълк. Че тичам с вълка Сам из златата гора, далеч от дистанцираните ми родители и безпорядъка на модерния живот. А после, когато вярвах, че гората ще ми отнеме Сам завинаги, бях сънувала как тръгвам с него. Сам мразете живота си като вълк. Но сега Коул ми бе казал за другата страна на медала. Всичко, което има значение, е мигът и това, че цялото ми същество е изтъкано от многократно усилени сетива.