Което значеше, че ми остава един — единствен въпрос:
— Сигурна ли си?
Тя кимна.
И просто ей така, всичко се промени.
Внимателно свалих раницата от рамото й и въздъхнах:
— О, Грейс.
— Сърдиш ли ми се?
Взех ръцете й и я залюлях напред-назад. Двамата танцувахме, без да отделяме крака от пода. В главата ми цареше бъркотия от стихове на Рилке — Ти, която никога не дойде в обятията ми, моя любима, изгубена от първата ни среща, гласа на баща й — Самюъл, в момента се опитвам да не кажа нещо, за което после ще съжалявам, и чиста, неподправена радост, защото тя най-сетне бе тук, в копнеещите ми за нея ръце.
— Уплашен съм — отвърнах.
Въпреки това усетих как на лицето ми изгрява усмивка. А когато я видя, тревожният облак, засенчвал нейното, който дори не бях забелязал, се разпръсна и Грейс грейна срещу мен.
— Здрасти — казах и я прегърнах. Сега, когато беше в обятията ми, чувствах липсата й дори повече, отколкото преди.
Чувствах се замаяна и бавна, сякаш се движех в сън.
Това беше нечий друг живот, в който момичето бе избягало в къщата на своя любим. Това не беше благонадеждната Грейс, която винаги си пишеше домашните, не оставаше на купони до късно и не оцветяваше картинките в книжките отвъд ограничителните линии. И въпреки това ето ме тук, в тялото на бунтарка, която внимателно поставя четката си за зъби до тази на Сам, все едно мястото й е там. Все едно знае, че ще прекара тук известно време. Очите ме боляха от умора, но мозъкът ми продължаваше да работи на пълни обороти.
В момента болката се беше успокоила. Знаех, че просто се крие, стресната от присъствието на Сам, но въпреки това се радвах, че ме е оставила на мира поне за малко.
На пода в банята, точно до тоалетната, лежеше мъничкият полумесец на нокът. Неговата съвършена обикновеност ме накара да осъзная с пълна яснота, че наистина стоя в банята на Сам, насред къщата на Сам, и планирам да прекарам нощта в леглото на Сам, със Сам.
Моите родители щяха да ме убият. Какво ли щеше да е първото нещо, което щяха да направят на сутринта? Да се обадят на мобилния ми телефон? Само за да го чуят как звъни от мястото, където го бяха скрили. Можеха да се обадят и в полицията, ако искаха. Както бе казал баща ми, аз все още нямах осемнайсет. Затворих очи, докато си представях как полицай Кьониг чука на вратата, а родителите ми стоят зад него в очакване да ме завлекат обратно у дома. Стомахът ми се преобърна.
Сам почука на отворената врата и попита:
— Добре ли си?
Отворих очи и го погледнах. Стоеше на прага. Беше се преоблякъл в долнище на анцуг и тениска с октопод върху нея. Може би това в крайна сметка беше добра идея.
— Добре съм.
— Много си сладка в тази пижамка — каза ми той с глас, който прозвуча колебливо, сякаш ми признаваше нещо, което не е искал.
Пресегнах се и положих ръка върху гърдите му. Усетих ги как се вдигат и отпускат през тънкия плат.
— Ти също.
Сам се нацупи леко и свали ръката ми от гърдите си, хвана я здраво, изгаси лампата в банята и ме поведе по коридора. Босите му ходила шляпаха по пода.
Стаята му бе осветена единствено от лампата в коридора, както и от бледото сияние на тази в двора, което нахлуваше през прозореца; виждах само белите очертания на завивките върху леглото. Сам пусна ръката ми и каза:
— Ще изгася лампата в коридора, когато си легнеш, за да не се блъснеш в нещо.
Той се отдръпна срамежливо и мисля, че знаех как се чувства. Сякаш се срещахме за първи път, сякаш никога досега не се бяхме целували и не бяхме прекарвали нощта заедно. Всичко изглеждаше ново, блестящо и ужасяващо.
Мушнах се между хладните чаршафи и заех половината от леглото откъм стената. Коридорът потъна в мрак и до ушите ми достигна въздишката на Сам — тежка, треперлива въздишка — преди да чуя как дъските на пода проскърцват под стъпките му. Светлината в стаята стигаше само колкото да различа силуета му, докато се качва на леглото при мен.
Няколко секунди лежахме, без да се докосваме, двама непознати, след което той се завъртя настрани и положи глава на същата възглавница, върху която бях легнала аз.
После ме целуна. Устните му бяха меки и нежни, а аз изпитах трепета на първата ни целувка, съчетан с познатата интимност на спомена за всички останали. Усещах как сърцето му бие през тениската, бързо туптене, което се ускори, щом плъзнах крака си между неговите.