Отново се обърнах към нея. Кръстосаните й ръце бяха свити в юмруци, брадичката й беше напрегната. Исках да я попитам дали ми причинява това, защото Джак бе умрял и тя не можеше да понесе мисълта, че това може да се случи и с някой друг. Или защото аз бях оцелял, а той не. Или пък защото сега тя беше част от нас, безвъзвратно свързана с мен, Грейс, Коул и останалите? В крайна сметка обаче нямаше значение защо е тук или защо ми каза всички тези неща. Защото знаех, че е права.
Вдигнах очи, когато чух шумния разговор в кухнята. Двамата с Грейс се спогледахме. Тя стана от мястото си и дойде да седне при мен на масата. Носеше чаша с вода и няколко хапчета в шепата си. Изгълта ги, после остави чашата. Цялата процедура очевидно й костваше доста усилия, но аз не казах нищо, защото и тя не го направи. Имаше тъмни сенки под очите си, а страните й бяха поруменели от високата температура. Изглеждаше напълно изтощена.
В съседната стая Сам и Изабел повишиха гласове още повече. Чувствах напрежението във въздуха, което обтягаше невидимите връзки между всички нас.
— Не мога да повярвам, че това се случва — казах.
— Коул? Знаеш ли какво ще стане, когато хората открият, че си тук? Ако нямаш нищо против да ти задавам подобен въпрос, разбира се. — Начинът, по който го зададе, беше напълно прям и простичък. В гласа й нямаше дори следа от осъдителност заради известното ми лице, което подлагаше всички ни на риск.
Поклатих глава.
— Не знам. На семейството ми не му пука. Те се отказаха от мен преди много време. Но виж, медиите са друга работа. — Помислих си за онези момичета, които ме бяха снимали с телефоните си. — За медиите това ще бъде сензация, а те обичат сензациите. Много очи ще се насочат към Мърси Фолс.
Грейс издиша треперливо и положи длан върху корема си много внимателно, сякаш се опасяваше, че кожата й е прекалено крехка и може да я счупи. Толкова зле ли бе изглеждала и преди?
— Искаш ли да те открият? — попита.
Повдигнах вежда.
— Разбирам — каза замислено. — Може би Бек е смятал, че ще прекарваш по-голямата част от времето във вълчата си форма.
— Бек смяташе, че ще се самоубия — отвърнах. — Не мисля, че е разсъждавал по-сериозно над това, което ще се случи. Той просто се опитваше да ме спаси.
В съседната стая Сам каза нещо тихо и неразбираемо, на което Изабел отвърна:
— Знам, че двамата с Грейс си говорите за всичко останало, така че какъв е проблемът да поговорите и за това?
Точно тогава — начинът, по който произнесе тези думи, сякаш това бе болезнена тема за нея — осъзнах, че Изабел си пада по Сам. Мисълта за това ме изпълни с някакъв странен хлад.
Грейс просто ме погледна. Тя също трябваше да го е чула, но външно не реагира по никакъв начин.
После Изабел и Сам се върнаха в хола. Той изглеждаше гузен и засрамен, а тя — раздразнена. Сам се приближи до Грейс и плъзна ръка по шията й. Беше простичък жест, който не издаваше чувство за собственост, а по-скоро връзка. Очите на Изабел проследиха движението му по същия начин, по който, предполагам, го бях направил самият аз.
Затворих очи и бързо ги отворих отново. В мрака зад клепачите си зърнах Виктор.
— Отивам да си легна — заявих.
Изабел и Сам отново се спогледаха напрегнато в безмълвно продължение на спора си. После тя тръсна глава и каза:
— Тръгвам си. Грейс? Рейчъл ми обясни, че за пред вашите си у нас. Казах им точно това, но знам, че не ми повярваха. Сериозно ли мислиш да спиш тук тази нощ?
Грейс само се протегна и хвана китката на Сам.
— Супер. Значи на мен се пада задачата да бъда гласът на здравия разум — изсумтя Изабел. — Каква ирония. Гласът на здравия разум, който никой не иска да чуе.
Тя се завъртя на пети и демонстративно напусна стаята. Изчаках няколко секунди, след което я последвах в нощния мрак. Настигнах я, докато отваряше вратата на белия си джип. Студът изгаряше гърлото ми при всяко вдишване.
— Какво? — изръмжа тя. — Просто ми кажи какво, Коул?
Предполагам, че все още й бях малко сърдит за онова, което бях доловил в гласа й, докато говореше със Сам.
— Защо му причиняваш това?
— На Сам? Защото е необходимо и той има нужда от това. Никой друг не му казва какво да прави. — Беше бясна и сега, след като я бях виждал да плаче в леглото си, можех лесно да забележа как същите чувства напират в нея, с тази разлика, че този път не им даваше воля.