— Нещо не е спряло трансформациите — довърши Изабел.
— Аха. — Коул погледна към подножието на стълбите, където се намираше етажът на Грейс. — Ако нещо разруши способността на тялото ти да използва топлината и студа като катализатори за трансформацията, привидно си излекуван, но всъщност не си. Защото отровата се разпространява и ти… загниваш отвътре.
Бях уморен и освен това не бях човек на науката. Коул можеше да ми каже, че вълчият токсин те кара да снасяш яйца, и в онзи момент бих си помислил, че това звучи смислено.
— Добре — казах. — В това има логика, въпреки че ми се вижда малко мъглява. Какъв е изводът? Какво предлагаш?
— Мисля, че Грейс трябва да се трансформира — заяви Коул.
Отне ми няколко секунди, за да осъзная какво точно казва.
— Да се превърне във вълк?
Коул сви рамене.
— Ако съм прав.
— А прав ли си?
— Нямам представа.
Затворих очи. Без да ги отварям, попитах:
— Предполагам, че също така имаш теория как да я накараме да се трансформира.
О, Боже мой, Грейс…
— Най-простият начин е и най-лесният — каза Коул.
Внезапно бях споходен от зловещо видение: кафявите очи на Грейс, които ме наблюдават от вълча муцуна. Обвих ръце около тялото си.
— Тя трябва да бъде ухапана отново.
Рязко отворих очи и погледнах към Коул.
— Ухапана?!
Той се намръщи.
— Теоретично би трябвало да проработи. Нещо се е прецакало по командната верига на трансформацията и ако възобновим първоначалния процес, всичко може би ще започне на чисто. Само дето този път няма да я опичаме в колата.
Всичко в мен се противеше срещу тази идея. Да загубя Грейс, да загубя всичко онова, което я правеше Грейс. Да я нараня, докато умира. Да вземам подобни съдбоносни решения в движение, просто защото не разполагахме с време. Казах отчаяно:
— Не забравяй, че след като си ухапан, минават седмици или дори месеци до първата трансформация.
— Мисля, че това е времето, необходимо на токсина да се разпространи в организма. — възрази Коул. — При нея това вече очевидно се е случило. Ако съм прав, тя ще се трансформира веднага.
Преплетох пръсти зад тила си и извърнах лице от тях. Загледах се в бледосинята стена.
— Какво ще стане, ако грешиш?
— Тя ще има отворена рана с вълча слюнка в нея. — Коул млъкна за момент, после добави. — В резултат най-вероятно ще кърви до смърт, защото ако разбирам нещата правилно, токсинът унищожава способността на кръвта й да се съсирва.
Оставиха ме да крача напред-назад няколко дълги минути, след което Изабел, тих глас в тишината, произнесе:
— Ако си прав, Сам също ще умре.
— Да — потвърди Коул. От спокойния му глас разбрах, че вече е мислил и над това. — Ако съм прав, Сам има още десетина години, но неговото така наречено излекуване в крайна сметка ще го убие.
Можех ли да повярвам в научно становище, създадено в болнично кафене с помощта на чаша хладко кафе и няколко намачкани салфетки? Така или иначе, не разполагах с нищо друго.
Най-накрая спрях на едно място и погледнах към Изабел. С размазания си грим, разчорлена коса и неуверена, изгърбена стойка, тя изглеждаше като съвсем различно момиче, което се е опитало да се маскира като Изабел. Попитах я:
— Как точно ще влезем в стаята?
Петдесет и трета глава
Изабел
И така, на мен се падна задачата да разкарам родителите на Грейс от стаята. Те мразеха Сам, значи той не можеше да го направи, а мускулите на Коул ни трябваха за друго, така че и той отпадаше. Докато крачех по коридора, ми хрумна, че всички всъщност се надяваме идеята на Коул да не проработи. Защото ако проработеше, ни очакваха грандиозни неприятности.