Изчаках някаква сестра да излезе от стаята и отворих вратата. Извадих късмет — само майката на Грейс беше до леглото и зяпаше през прозореца, вместо да наблюдава дъщеря си. Опитах се да не гледам към Грейс, която лежеше тиха и бледа, с глава, отпусната на една страна върху възглавницата.
— Госпожо Брисбейн? — казах с добре отработения си глас на примерна ученичка.
Тя извърна очи към мен и аз забелязах със задоволство, че са зачервени от плач. Значи все пак й пукаше за Грейс.
— Изабел?
— Дойдох веднага щом научих какво се е случило. Ще може ли… ще може ли да поговоря за нещо с вас?
Тя ме гледа няколко секунди и след това явно осъзна какво исках.
— Разбира се.
Поколебах се край вратата. Действай, Изабел.
— Ами… Не бих искала да говорим около Грейс. Защото може… нали разбирате… — посочих към ухото си.
— О — отрони майка й. — Добре.
Най-вероятно беше любопитна какво имам да й кажа. Честно казано, и аз самата бях любопитна по този въпрос.
Тя потупа Грейс по крака и стана. Когато излязохме в коридора, аз посочих скришом към Сам, който, както беше по план, стоеше от другата страна на вратата. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне, а самата аз се чувствах общо взето по същия начин.
— Не искам да разговаряме в близост и до него — прошепнах.
Внезапно си спомних как бях казала на Сам, че не става за измамник. Стомахът ми се бунтуваше, докато обмислях какво точно ще говоря пред майката на Грейс. Помислих си, че съдбата понякога е страхотна кучка.
Когато Изабел излезе с госпожа Бризбейн — дали тя бе единственият човек вътре, — предполагам, че имаше само един начин да проверя — дойде моят ред. Докато Сам пазеше пред вратата, за да сме сигурни, че няма да влезе някоя сестра, аз се шмугнах в стаята. Вътре смърдеше на кръв, разложение и страх, а вълчите ми инстинкти веднага се разкрещяха да се махам оттам.
Без да им обръщам внимание, се насочих директно към Грейс. Тялото и изглеждаше като нещо, съставено от отделни части, които бяха нахвърляни в леглото и закачени под странни ъгли. Знаех, че нямаме много време.
Когато коленичих край нея, с изненада установих, че очите и са отворени, въпреки че клепачите натежаваха над тях.
— Коул — промълви тя с провлечения и тих глас на сънено малко момиченце, което знае, че няма сили да остане будно още дълго. — Къде е Сам?
— Тук е — излъгах. — Лежи си, не се оглеждай.
— Умирам, нали? — прошепна Грейс.
— Не се страхувай — отговорих, но не заради това, което беше казала. Отворих чекмеджетата на количката до леглото и открих това, което търсех: богат набор от блестящи и остри неща. Избрах едно, което изглеждаше подходящо за целите ми, и я хванах за ръката.
— Какво правиш? — попита, но бе прекалено замаяна и изтощена, за да й пука действително.
— Превръщам те във вълк — обясних. Тя не трепна, дори не ме погледна любопитно. Поех си дълбоко дъх, задържах ръката й стабилно и направих малък разрез върху нея. Тя отново не се помръдна. Раната кървеше адски обилно. Прошепнах. — Съжалявам, знам, че ще бъде доста гнусно. Но за съжаление аз съм единственият човек, който може да свърши работа.
Очите на Грейс се разшириха съвсем мъничко, докато пълнех устата си със слюнка. Дори нямах представа колко ще ми е необходима, за да я заразя отново. Но Бек си беше разработил доста добър метод. Имаше си малка спринцовка, която държеше в хладилна чанта.
— Повярвай — беше ми казал, — по този начин е далеч по-малко плашещо.
Устата ми започна да пресъхва, когато си помислих за възможността Изабел да се издъни с омайването на майчето и тя да ни завари в това положение. Кръвта се лееше, все едно бях разрязал някоя вена.
Очите на Грейс се затваряха въпреки очевидните й опити да ги задържи отворени. Кръвта течеше по пода под ръката й. Ако грешах, щях да я убия.
Коул се показа от стаята, хвана ме за лакътя и ме дръпна вътре. После заключи вратата и бутна хирургическата количка пред нея, сякаш това можеше да спре някого, ако наистина искаше да влезе.
— Настана моментът на истината — каза той. Гласът му леко трепереше. — Ако идеята ми не проработи, тя ще умре, но поне можеш да бъдеш с нея в последните й мигове. Ако проработи обаче, ще трябва да я извадим оттук. На секундата. Искам да се стегнеш, защото…