Повдигнах и своята, за да не оставам по-назад.
— Какво значение има?
— Не ми говори с такъв тон. Зададох ти въпрос.
— Ами хубаво тогава. Да. Мотая се с Грейс.
Видях как някаква вена изскочи на ръката му, когато я сви и юмрук, след което бавно я отпусна. Повтори движението няколко пъти.
— Чувам, че тя много обича вълците.
Махнах с ръка във въздуха с жест, казващ за какво говориш изобщо?
— Дочувам слухове, че дори ги храни. Напоследък ги виждам да се навъртат наоколо прекалено често. И изглеждат подозрително наедрели и загладили косъма. Мисля, че трябва да направим нещо по въпроса с отслабването им.
За един дълъг миг двамата с татко просто се гледахме. Аз се опитах да разбера дали знае, че човекът, който храни вълците, всъщност съм аз, и дали не се опитва да изкопчи признание от мен с пасивно-агрсевната си стратегия. Той се мъчеше да ме накара да отклоня поглед.
— Ами хубаво, татко — казах най-накрая. — Иди да застреляш някое и друго животно. Това ще върне Джак. Чудесна идея. Да накарам ли Грейс да ги примами по-близо до къщата, за да ти е по-удобно?
Мама стоеше неподвижно, все едно позираше за картината Портрет на дамата с шардонето. Татко изглеждаше така, все едно всеки момент ще ме удари.
— Приключихме ли? — попитах.
— О, много съм близо до момента, в който наистина ще приключим — каза татко. Той се обърна и хвърли на мама многозначителен поглед, който тя не видя, защото очите й бяха прекалено заети с това да се пълнят със сълзи.
Помислих си, че ролята ми в този епизод от шоуто определено е приключила, така че ги оставих в кухнята. Чух гласа на татко: „Ще ги избия всичките“, и отговорът на мама, която се давеше в сълзите си: „Прави каквото искаш, Том“.
Край. Най-вероятно трябваше да приключа с храненето на вълците.
Колкото по-близо идваха, толкова по-опасно ставаше.
Десета глава
Грейс
По времето, когато Сам се прибра вкъщи, двете с Рейчъл вече от половин час се опитвахме да сготвим пиле с пармезан. На приятелката ми й липсваше необходимата концентрация, за да подготви панировката за пилето, така че й бях поверила разбъркването на доматеното пюре, а аз се захванах с овалването в галета на безбройните парчета месо. Преструвах се, че съм отегчена от тази работа, но истината е, че повтарящите се действия ме успокояваха и полепването на яркожълтите жълтъци по месото и тихото шумолене на галетата ми носеха някаква изтънчена наслада.
Честно казано, щях да се чувствам прекрасно, ако главоболието не продължаваше да ме тормози с все същата настоятелност. Въпреки това готвенето и присъствието на Рейчъл ми помагаха да забравя поне отчасти за болката, както и за факта, че зимната нощ бе притиснала с непрогледния си мрак прозореца над мивката, а Сам все още беше някъде навън. В мислите си като мантра повтарях отново и отново: Той няма да се трансформира. Той е излекуван, всичко свърши.
Рейчъл удари бедрото си в моето и чак сега осъзнах, че радиото е увеличено до крайност. Тя отново завъртя дупе, удряйки бедро в моето, след което направи пирует в центъра на кухнята, размахвайки ръце над главата си в нещо, което сигурно минаваше за танц в представите на анимационното кученце Снупи. Целият й вид — черна рокличка и раирани гети, съчетани с вързаната й на две опашки коса — допълваше цялостния смехотворен ефект.
— Рейчъл — казах, когато тя срещна погледа ми, без да спира танца си, — ще си останеш стара мома, ако продължаваш в този дух.
— Никой мъж не може да устои на това — увери ме тя. Завъртя се отново и се оказа лице в лице със Сам, застанал в края на коридора. Тътенът на баса явно беше заглушил звука от отварянето на входната врата. Когато го видях, стомахът ми се стегна от необикновено съчетание емоции — облекчение, раздразнение и някакво странно предчувствие.
Продължавайки да гледа към Сам, Рейчъл добави ново движение в танца си и раздвижи ръце с изпънати напред показалци. Изглеждаше като създание от петдесетте, когато на хората не им е било позволено да се докосват.
— Здравей, Момчето! — опита се да надвика музиката тя. — Приготвяме италианска храна!
Изсумтях нещо възмутено, докато продължавах да държа парче пиле. Рейчъл допълни:
— Колежката ми ме информира, че това изказване е било малко пресилено. Всъщност наблюдавам как Грейс приготвя италианска храна.