Челюстта ми се стегна:
— Вземи си паста, мамо. Вкъщи ли ще работиш тази вечер?
— Искаш да се махна, за да не ти се пречкам, така ли? — попита тя. — Ще се кача горе, не се притеснявай. — Чукна ме по главата с вилицата си. — Няма нужда да ме пронизваш с този леден поглед, Грейс. Достатъчно съм схватлива. До скоро, Рейчъл.
— Нищо ледено няма в погледа ми — измърморих, докато ставах, за да окача палтото й. Нещо в цялата тази размяна на реплики беше оставило горчив вкус в устата ми.
— Така е — съгласи се Сам с тъга в гласа. — Тя просто се почувства гузна.
Изражението му бе замислено, раменете — приведени. Изглеждаше така, сякаш нещо му тежи, нещо, което тази сутрин го нямаше. Внезапно се запитах дали някога се бе чудил дали е направил верния избор; дали това, което беше получил, си струваше риска. Исках да знае, че си струва. Исках да знае, че съм готова да се покатеря на покрива и да го крещя с цяло гърло, за да могат всички да чуят. Това бе моментът, в който реших да се доверя на Рейчъл.
— Най-добре иди да преместиш колата си — казах на Сам. Той хвърли разтревожен поглед към тавана, сякаш се притесняваше, че мама е легнала на пода в ателието си и подслушва. После към Рейчъл. Накрая към мен. Наистина ли възнамеряваш да й кажеш? Свих рамене.
В очите на Рейчъл се четеше неизказан въпрос. Махнах с ръка, с което исках да й кажа: почакай и ще ти обясня всичко. Сам се провикна към стълбите:
— До скоро, госпожо Бризбейн!
Последва дълга пауза, след което се чу мрачният глас на мама:
— Чао.
Сам се върна в кухнята. Всичко в него излъчваше чувство на вина. Произнесе леко колебливо:
— Ако не се върна, преди да си тръгнала — довиждане, Рейчъл.
— Да се е върнал! — възкликна Рейчъл, докато Сам се отдалечаваше към входната врата, въртейки ключовете за колата на пръста си. — Какво иска да каже с това „да се е върнал“? Да не би Момчето да спи тук?
— Шшшш — казах бързо и погледнах към антрето. Хванах Рейчъл за лакътя и я отведох към ъгъла на кухнята, където бързо я пуснах, оглеждайки пръстите си. — Леле, Рейчъл, кожата ти е ледена!
— Не е, ти си много гореща — поправи ме тя. — Какво изобщо става тук? Да не би вие двамата… да спите заедно?
Усетих как се изчервявам въпреки крайното си нежелание.
— Не по този начин. Просто…
Рейчъл така и не ме остави да довърша мисълта си:
— Пресвети шибан… пресвети шибан… дори не мога да измисля адекватно възклицание, Грейс! Просто какво? Какво правите вие бе, хора? Всъщност не, не искам да знам!
— Шшшш — казах отново, въпреки че гласът й не бе чак толкова силен. — Просто спим. Толкова. Да, знам, че звучи странно, но аз просто… — потърсих думи, с които да й обясня. Исках Сам да бъде близо до мен не само защото почти го бях изгубила. Не ставаше дума и единствено за страст. А за това да заспя в обятията му, да усещам как сърцата ни бият заедно. Ставаше дума за това, че ръцете му, които ме обгръщаха, звукът на дишането му, ароматът на спящото му тяло… това бяха нещата, които изграждаха моя дом, единственото място, където исках да бъда в края на деня. Не беше същото като това да бъдем заедно, когато сме будни. Беше съвсем простичко, но не знаех как да го обясня на Рейчъл. Зачудих се защо изобщо бях поискала да й кажа нещо подобно. — Не знам дали мога да ти го обясня. Самото усещане от спането е по-различно, когато той е тук.
— О, обзалагам се, че така — каза Рейчъл, повдигайки вежди.
— Рейч! — скастрих я.
— Съжалявам, съжалявам. Опитвам се да проявя разбиране, просто най-добрата ми приятелка току — що сподели с мен, че прекарва всяка нощ с гаджето си, а крие от техните. И какво сега — той ще се промъкне обратно? Покварила си Момчето!
— Мислиш ли, че правя нещо неправилно? — попитах. Бях потръпнала при думите й, защото си помислих, че може би наистина съм покварила Сам.
Рейчъл поклати глава.
— Всъщност мисля, че е ужасно романтично.
Разсмях се. Смях, изпълнен с облекчение.
— Рейчъл, толкова много го обичам — казах. Но думите ми не прозвучаха истински. Прозвучаха като клише от някаква телевизионна реклама, просто не можех да намеря вербално изражение на всички пламенни чувства, които изпитвах към Сам. — Заклеваш ли се да не казваш на никого?