Отворих ги. В ръцете ми лежеше някаква сгъната разпечатка. Можех да видя през листа призрачните очертания на буквите, но не и какво точно гласяха.
Грейс направо не можеше да стои на едно място. Нетърпението й беше толкова явно, че нямах представа дали ще мога да оправдая очакванията й.
— Отвори го де!
Опитах се да си спомня как точно изглежда щастливото изражение. Извивката на веждите, разтеглените в широка усмивка устни, блесналият поглед.
Разтворих хартията.
И напълно забравих как точно би следвало да изглежда изражението ми. Просто седях неподвижно и гледах изписаните върху листа думи, без да мога да повярвам в тях. Не беше най-великият подарък на света, въпреки че за Грейс сигурно е било наистина трудно да го уреди. Невероятното в случая бе, че това в ръцете ми наистина беше едно мое съкровено желание, което така и не бях събрал смелост да включа в новогодишния списък. Беше нещо, което казваше ясно, че тя ме познава. Нещо, което правеше думите обичам те истински.
Държах фактура. За пет часа време в звукозаписно студио.
Вдигнах очи към Грейс и видях, че нетърпението й е прераснало в нещо съвсем различно. Самодоволство. Пълно и искрено самодоволство. Явно изражението, което лицето ми бе придобило без излишни преструвки, беше издало достатъчно ясно емоциите ми.
— Грейс… — произнесох много по-тихо, отколкото възнамерявах.
Малката й самодоволна усмивка заплашваше да стане далеч по-голяма.
— Харесва ли ти? — зададе ми тя съвършено ненужен въпрос.
— Аз…
Тя ме избави от необходимостта да търся думите, с които да довърша изречението си.
— Студиото се намира в Дълът. Записала съм те за ден, който е свободен и за двама ни. Реших, че би могъл да изсвириш някои от песните си и… Ами не знам. Да направиш това, което си се надявал, че ще направиш с тях.
— Демо запис — казах нежно. Този подарък означаваше много повече, отколкото тя можеше да предположи… а може би беше пределно наясно какво представлява той за мен. Това беше нещо много повече от просто насърчаване да продължа напред със своята музика. Това бе признание, че аз мога да продължа напред. Че за мен ще има следваща седмица, следващ месец и следваща година. Времето в студиото означаваше, че пред мен се е разпростряло съвсем ново бъдеще. Времето в студиото означаваше, че можех да дам на някого своя демо запис и когато той ми кажеше: „Ще се свържа с теб след месец“, аз все още щях да бъда човек, щом го направеше.
— Божичко, обичам те, Грейс — казах. Прегърнах я силно през шията, без да изпускам фактурата от ръцете си. Целунах я отстрани по главата, след което отново я притиснах към себе си. Оставих фактурата до жерава на „Събуей“.
— И от нея ли ще си направиш жерав? — попита тя и затвори очи, с което ме подканваше да я целуна отново.
Но аз не го сторих. Наместо това отместих нежно кичур коса, за да мога да видя лицето й. Напомняше ми за онези ангели, които стояха над гробовете със затворени очи, щастливи изражения и събрани за молитва ръце.
— Отново си гореща — казах. — Добре ли си?
Грейс не отвори очи и аз продължих да плъзгам пръсти по лицето й, сякаш отмествах нов кичур. Чувствах ръката си студена при досега с топлата й кожа. Тя промълви:
— Мдаммм.
Продължих да я галя. Исках да й кажа всичко, което прелиташе през съзнанието ми, като например ти си красива или ти си моят ангел, но знаех, че тези думи означаваха повече за мен, отколкото за Грейс. За нея това бяха просто случайни фрази, които я караха да се усмихне за секунда, но след това просто… изчезваха, прекалено сантиментални и изтъркани, за да значат нещо наистина. За Грейс нещата, които имаха значение, бяха ръцете ми върху бузите й, устните ми върху нейните. Тези мимолетни нежни докосвания, които показваха, че я обичам.
Когато се приведох напред, за да я целуна, долових съвсем лек полъх от сладката миризма на вълка, който беше открила, толкова лека, че може би си го бях въобразил. Но това се оказа достатъчно, за да разруши романтиката на този миг.
— Нека си вървим у дома — казах.
— Но ти си у дома си — възрази Грейс с игрива усмивка. — Не можеш да ме заблудиш.
Въпреки това станах и протегнах ръце, за да я издърпам след себе си.