— Искам да се приберем, преди да се появят родителите ти — обясних. — Идват си вкъщи наистина рано.
— Крайно време е да се разкараме от онази къща и да избягаме някъде заедно — заяви тя весело, докато се привеждаше, за да събере хартиите от сандвичите и чашите от напитките. Разтворих хартиения плик пред нея, за да сложи всичко вътре, и я наблюдавах как внимателно прибира жерава на „Събуей“, преди да се отправим надолу по стълбите.
Хванати за ръце, двамата прекосихме тъмната книжарничка и излязохме през задния вход, където бе паркирана бялата „Мазда“ на Грейс. Когато се настани на шофьорското място, повдигнах длан към носа си, опитвайки се да доловя миризмата отпреди малко. Не успях да я подуша, но вълкът в мен не можеше да пренебрегне спомена за нея в онази целувка.
Сякаш тих гласец мълвеше тайни на език, който не можех да разбера.
Четиринайсета глава
Сам
Нещо ме събуди.
Сред уютния, познат мрак в спалнята на Грейс не бях съвсем сигурен какво е било. Отвън не се чуваше никакъв шум, а къщата бе потънала в сънната тишина на нощта. Грейс се бе обърнала с гръб към мен и спеше спокойно. Прегърнах я, притискайки нос към ухаещата й на шампоан шия. Тъничките руси косми на тила й погъделичкаха ноздрите ми. Отдръпнах лицето си и тя въздъхна в съня си, притискайки гръб по-плътно до извивката на тялото ми. Аз също трябваше да спя, утре рано сутринта ме очакваше инвентаризация в книжарницата, но някакво странно усещане се бе вкопчило в подсъзнанието ми и не ми даваше мира. Притисках се отново към нея, но тялото й бе прекалено горещо и скоро се почувствах некомфортно.
Отдръпнах се на няколко сантиметра, все още обгърнал кръста й с ръка. Обикновено досегът с нежните извивки на ребрата й под дланта ми бе всичко, което ми беше нужно, за да заспя. Но не и тази нощ.
Тази нощ си спомнях отново и отново за чувството, което изпитвах, когато бях на път да се трансформирам. Начинът, по който студът пропълзяваше по кожата ми, която настръхваше под ледените му ласки. Зловещото стягане на стомаха и надигащото се чувство за гадене. Бавно напредващата болка по гръбнака, докато костите ми се разместваха от спомена за една друга форма. Мислите, които ми се изплъзваха, разпадаха се на късове и се превръщаха в нещо по-подходящо за зимния ми череп.
Сънят ми се изплъзваше. Инстинктите ми ме предупреждаваха за надвиснала опасност. Мракът ме притискаше, докато вълкът в мен ми нашепваше, че нещо не е наред.
Отвън вълците започнаха да вият.
Бях ужасно гореща. Завивките лепнеха по краката ми. Усещах вкуса на пот с крайчеца на устните си. Докато вълците виеха, усетих как кожата ми изтръпна, сякаш стотици малки иглички се бяха забили в ръцете и лицето ми. Всичко ми причиняваше болка: тежестта на одеялото, ледената ръка на Сам върху бедрото ми, високият истеричен вой на вълците отвън, споменът за пръстите на Сам, притиснати към слепоочията му, неприятно опънатата по тялото ми кожа.
Спях. Сънувах. Или може би бях будна и се опитвах да прогоня някакъв лош сън. Не можех да реша със сигурност.
В съзнанието ми се появяваха образите на всички хора, които бях виждала да се превръщат във вълци: Сам, тъжен и агонизиращ, Бек, силен и напълно контролиращ тялото си, Джак, подивял от болка, Оливия, която го бе направила бързо и с лекота. Всички те ме наблюдаваха от гората, десетки очи, вперени в мен, в непознатата, тази, която не се бе трансформирала.
Чувствах езика си като шкурка в пресъхналата уста. Исках да вдигна лице от мократа възглавница, но не откривах в себе си сили да го сторя. Очаквах съня да се завърне при мен, но очите ме боляха прекалено много, за да ги затворя.
Чудех се как би изглеждала моята трансформация, ако се окажеше, че така и не съм се излекувала. Какъв вълк бих била. Гледах към ръцете си и си ги представях като тъмносиви лапи с черни и бели ивици. Чувствах тежестта на козината по раменете си, усещах как гаденето започва да се надига в стомаха ми.
За един самотен ярък момент не усещах нищо друго, освен досега на студения въздух с кожата ми, не чувах нищо, освен дишането на Сам до мен. После обаче другите вълци започнаха да вият отново и останалите ми осезания се завърнаха. Чувствах тялото си като нещо ново и непознато.
Бях на път да се трансформирам.
Вълкът в мен започна да се надига, да притиска стомаха ми, да дращи в плътта ми, да бели кожата, за да излезе на показ.
Желаех го. Мускулите ми горяха и се извиваха.