Выбрать главу

Болката ме раздра.

Бях изгубила гласа си.

Изгарях.

Скочих от леглото и започнах да изтръсквам старата кожа от себе си.

Сам

Пронизителният писък на Грейс ме събуди. Тялото и до мен сякаш бе достигнало температура от милиард градуса и беше достатъчно близо, за да ме изгори, но твърде далеч, за да я докосна.

— Грейс — прошепнах. — Будна ли си?

Тя се завъртя на една страна, повличайки чаршафите ни след себе си, и изпищя отново. В сумрака можех да видя единствено очертанието на рамото й, така че се протегнах и положих длан върху него. Кожата й беше мокра от пот и потрепваше под дланта ми.

— Грейс, събуди се! Добре ли си? — Сърцето блъскаше толкова шумно в гърдите ми, че бе способно да заглуши думите й, ако ми отговореше нещо.

Но Грейс не отговори. Тялото й се разтърси от силен спазъм и тя се изправи в леглото с див пламък в очите. Това не беше момичето, което познавах.

— Грейс, кажи нещо, говори ми — прошепнах, въпреки че от пазенето на тишина май вече нямаше смисъл, предвид силата на писъка й отпреди малко.

Грейс се взираше в ръцете си с учудено изражение. Положих длан върху челото й. Беше ужасяващо гореща, по-гореща отколкото мислех, че някой би могъл да бъде. Сложих ръце от двете страни на шията й и тя потръпна, сякаш пръстите ми бяха направени от лед.

— Мисля, че си болна — казах. Стомахът ми се беше свил от притеснение. — Имаш треска.

Тя разпери широко пръстите на треперещите си ръце и ги огледа внимателно.

— Сънувах… сънувах, че се трансформирам. Мислех, че съм…

Тя внезапно нададе ужасяващ вой и се присви на една страна, вкопчила ръце в корема си.

Не знаех какво да правя.

— Какво става? — попитах. Не очаквах отговор и не получих такъв. — Ще ти донеса тиленол. В банята е, нали?

Тя само простена. Беше кошмарно.

Приведох се, за да видя лицето й, и тогава усетих миризмата.

Тя вонеше на вълк.

Вълк, вълк, вълк.

Идваше от Грейс.

Миризмата на вълк.

Това беше невъзможно. Трябваше да е от мен. Молех се да е от мен.

Извърнах глава към собственото си рамо и го подуших. После вдигнах пред носа си дланта, която бях поставил върху челото на Грейс.

Вълк.

Сърцето ми спря.

Точно в този момент вратата се отвори и в стаята нахлу светлина.

— Грейс? — чух гласа на баща й. Той плъзна ръка по стената, включи лампата и очите му се спряха върху мен, приседнал до дъщеря му. — Сам?

Петнайсета глава

Грейс

Дори не видях кога татко бе влязъл в стаята ми. Първият момент, в който осъзнах присъствието му, беше когато чух гласа му, глух и далечен, сякаш се намирах под вода.

— Какво става тук?

Сам говореше нещо, но бушуващите в мен пламъци на болката заглушаваха думите му. Прегърнах възглавницата си и се загледах в стената. Можех да видя неясната сянка на Сам и далеч по-отчетливата на татко, който стоеше по-близо до лампата. Наблюдавах как двете сенки се движат напред и назад, сливат се в една обща и след това се разделят отново.

— Грейс. Грейс Бризбейн. — Татко повиши глас. — Не се прави, че не ме забелязваш.

— Господин Бризбейн… — започна Сам.

— Изобщо… изобщо… не ме господин брисбейнвай — отсече татко. — Не мога да повярвам, че имаш наглостта да ме гледаш в очите, след като зад гърбовете ни…

Не исках да помръдвам, защото с всяко мое движение огънят вътре в мен се разгаряше все по-яростно, но не можех да оставя баща си да говори така на Сам. Завъртях се така, че да го погледна, и потреперих, когато болката заби нокти по-дълбоко в стомаха ми.

— Татко. Недей. Не говори така на Сам. Ти не знаеш.

— Не си въобразявай, че не съм бесен и на теб — каза татко. — Ти напълно и окончателно предаде доверието ни.

— Моля ви — промълви Сам и чак сега видях, че стои до леглото по боксерки и тениска, стиснал толкова силно ръце пред себе си, че кокалчетата им бяха побелели. — Знам, че сте ми сърдит, можете да продължите да ми се сърдите и аз не ви обвинявам за това, но нещо не е наред с Грейс.

— Какво става тук? — чух гласа на мама. После добави с леден тон на горчиво разочарование, който би могъл да убие Сам. — Сам? Не мога да повярвам.

— Моля ви, госпожо Брисбейн — каза Сам, въпреки че мама му беше казала да я нарича Ейми и той обикновено го правеше. — Грейс има страшно висока температура. Тя…