— Тази ми е любимата — промълви тя нежно. Първоначално не разбрах какво има предвид, докато не натисна съответния бутон на плеъра, за да върне отначало песента, която току — що бе свършила. На диска другият Сам, който сега бе освободен от бремето на трансформациите си и щеше да остане завинаги млад, пееше: Влюбих се в нея през лятото, в моето прекрасно лятно момиче, докато гласът на още един Сам бе насложен над първия за хоров ефект.
Сърцето заблъска в гърдите ми, докато светлините на фаровете осветяваха купето за секунди, преди мракът да ни обгърне отново. Мислите ми бяха завладени от спомена за последния път, когато бях пял тази песен. Не днес в студиото, а преди това. В мрачното купе на една друга кола, докато пръстите ми си играеха с косите на Грейс точно преди предното стъкло да се пръсне на парчета и да превърне онази нощ в нощта на нашето сбогуване.
Това трябваше да бъде позитивна и оптимистична песен. Струваше ми се неправилно да си остане завинаги белязана от онзи спомен, независимо колко добре се бяха развили нещата впоследствие.
До мен Грейс се обърна, за да положи буза на облегалката. Изглеждаше уморена и някак далечна.
— Има ли шанс да заспиш на волана, ако не те развличам? — попита тя с лека усмивка.
— Не се тревожи за мен — казах.
Усмивката й стана по-широка, докато се сгушваше в палтото си. Прати ми въздушна целувка и затвори очи. Гласът ми продължаваше да се лее от колоните: Бих бил щастлив дори това лято да е всичко, което ни е дадено.
Трийсет и осма глава
Сам
В къщата цареше разруха. Когато пристъпих в хола, първото нещо, което видях, бе Коул с метла и лопатка — гледка, по-абсурдна дори и от трансформацията му във вълк — а зад него се търкаляха преобърнати мебели и парчета стъкло.
— О — отрони измъчено Грейс зад мен и гласът й накара Коул да се обърне. Поне имаше достатъчно благоприличие да изглежда изненадан, но не и гузен все пак.
Не знаех какво да му кажа. Всеки път, когато решах, че мога да изпитам симпатия към него, той намираше нов начин да ме вбеси. Дали останалата част от къщата изглеждаше по същия начин? Или само всеки квадратен сантиметър от съсипания хол?
Грейс обаче гледаше преспокойно Коул с ръце в джобовете и го попита с изненадващо небрежен тон и дружелюбна усмивка:
— Проблеми?
За моя огромна изненада Коул й се усмихна тъжно, очарователно и чак сега гузно.
— Оттук мина цяло стадо котенца — отвърна той. — Заел съм се да оправям бъркотията. — Погледна към мен, докато казваше последното.
Грейс ме стрелна с поглед, с което искаше да каже, че трябва да бъда по-мил с него. Опитах да си спомня дали някога изобщо съм бил мил с него. Сигурен бях, че в самото начало трябва да съм бил.
Тук, в по-ярката светлина на кухнята, Грейс изглеждаше бледа и уморена, с тъмни торбички под очите. Най-вероятно трябваше да си бъде в леглото. Най-вероятно трябваше да си бъде у дома. Зачудих се какво ли си мислят нейните родители и кога ще се приберат.
— Може би трябва да взема прахосмукачката — казах й. Скритият въпрос беше: Проблем ли ще бъде да те оставя сама с него?
Грейс кимна уверено:
— Чудесна идея.
Значи това беше Коул Сейнт Клеър. Никога досега не се бях срещала с рок звезда. Не можех да кажа, че съм разочарована. Дори докато държеше метлата и лопатката, той изглеждаше като рок звезда — нереален, неспокоен и някак опасен. Освен това не можех да се съглася със Сам за това, че очите на Коул бяха празни. Изглеждаха ми достатъчно изпълнени със съдържание. Не че някога съм била най-великият експерт в разчитането на хорските емоции.
— Значи ти си Коул — отбелязах.
— А ти си Грейс.
Нямах представа откъде знае.
— Аз съм — казах и се насочих към едно от креслата. Отпуснах се в него с облекчение. Чувствах се като пребита. Погледнах отново към Коул. Значи това беше човекът, за когото Бек се бе надявал да заеме мястото на Сам. Той очевидно беше направил добър избор със Сам, така че бях склонна да се доверя на преценката му за хората. Погледнах към стълбите, за да се уверя, че Сам не се връща с прахосмукачката, и попитах:
— Е, това ли очакваше?
Харесах гаджето на Сам още преди да си отвори устата, а когато заговори, я харесах дори още повече. Тя не бе, точно момичето, от което очаквах да бъде гадже на Сам. Беше красива по ненатрапчив начин и имаше страхотен глас: спокоен и делови.