— Не знам — излъга повторно Страйк. — А той обсъждаше ли романите, над които работеше?
— Може да е чел откъси на Джери Уолдгрейв. На мен не благоволяваше и заглавията им да каже.
— Нима? Никога не ви е искал съвет? Не споменахте ли, че сте учили английска литература в „Оксфорд“?
— Беше ми първа специалност — сърдито отвърна тя, — но това си беше едно нищо в очите на Оуен, който, между другото, бе отпаднал от някакво третокласно учебно заведение и така и не се беше дипломирал. Но Майкъл веднъж прелюбезно се бе изказал пред Оуен, че съм била „окайващо неоригинална“ като писател по времето на студентските ни години, и Оуен никога не го забрави. — Споменът за някогашното оскърбление придаде морав оттенък на жълтеникавата й кожа. — Оуен споделяше предубеждението на Майкъл за жените в литературата. То се знае, нито единият от двамата не възразяваше жени да хвалят произведенията им. — Тя се закашля в салфетката си, от която лицето й се показа зачервено и гневно. — Оуен бе по-лаком за похвали от всеки автор, когото съм срещала, а те до един са ненаситни.
Храната им пристигна: доматена супа с босилек за Елизабет и риба треска с пържени картофи за Страйк.
— При последната ни среща ми казахте — подзе Страйк, след като преглътна първата си голяма хапка, — че е дошъл момент, когато е трябвало да избирате между Фанкорт и Куин. Защо избрахте Куин?
Тя се залови да духа супата в лъжицата си и й бе нужно дълго обмисляне, преди да отговори:
— В онзи момент имах чувството, че прегрешенията, които понасяше, са повече от тези, които вършеше.
— Това има ли нещо общо с пародията върху романа на съпругата на Фанкорт, която някой е написал?
— Не я написа някой — изрече тихо тя. — Беше Оуен.
— Със сигурност ли го знаете?
— Той ми я показа, преди да я изпрати на списанието. Боя се… — Елизабет посрещна погледа на Страйк с хладно предизвикателство, — че написаното ме разсмя. Беше болезнено точна и много забавна сатира. Оуен винаги е бил добър литературен имитатор.
— Ала впоследствие жената на Фанкорт се е самоубила.
— Което бе трагедия, естествено — каза Елизабет, без да показва някакво чувство, — но пък не бе логично да се очаква такова нещо. Честно казано, никой, способен да отнеме живота си заради лоша критика, не бива поначало да се захваща с писане на роман. Но пък и нормално бе Майкъл да е бесен срещу Оуен и според мен още повече, задето Оуен се уплаши и отрече авторството, когато научи за самоубийството на Елспет. Беше изненадващо малодушие от страна на човек, който искаше да бъде приеман като безстрашен и неподатлив на условности. Майкъл поиска да се откажа от Оуен като клиент. Аз не го сторих. Оттогава Майкъл не ми е проговарял.
— Куин повече пари ли ви печелеше, отколкото Фанкорт по това време? — попита Страйк.
— Боже мой, не — отговори тя. — Не бях водена от парична изгода, когато запазих лоялност към Оуен.
— А защо тогава…
— Току-що ви отговорих — заяви нетърпеливо тя. — Вярвам в свободата на словото дори когато то разстройва хората. Тъй или иначе, дни след самоубийството на Елспет Лионора роди преждевременно близначета. При раждането нещо сериозно се объркало; момчето почина, а Орландо е… Предполагам, че вече сте я видели.
Страйк кимна и в ума му ненадейно изскочи сънят от предишната нощ: бебето, което Шарлот бе родила, но не му позволяваше да види…
— Мозъчно увредена — довърши Елизабет. — Така че Оуен изживяваше своя собствена лична трагедия и за разлика от Майкъл не си я беше докарал сам…
Тя отново се закашля и когато улови леко изненадания поглед на Страйк, направи нервен жест, с който показваше, че ще му обясни, щом пристъпът премине. Накрая, след като пийна още малко вода, тя продължи прегракнало:
— Майкъл насърчи Елспет да пише само за да му се разкара от главата, докато работи. Нямаха нищо общо. Той се ожени за нея само заради неизлечимия си комплекс, че принадлежи към ниската средна класа. А тя беше дъщеря на граф, която си въобразяваше, че бракът с Майкъл ще е безкрайни литературни сбирки и вдъхновяващи интелектуални разговори. Не си даваше сметка, че през повечето време ще е сама, докато Майкъл работеше. Беше — добави с презрение Елизабет — ограничена и лишена от находчивост жена. Ала идеята да бъде писател я въодушеви. Имате ли представа колко много хора си въобразяват, че могат да пишат? — остро се обърна агентката към Страйк. — Умът ви не може да побере какви боклуци ми пращат всеки ден. При нормални обстоятелства романът на Елспет щеше да бъде отхвърлен на мига, толкова глупав и претенциозен беше, само че обстоятелствата не бяха нормални. След като я беше подтикнал да напише проклетото произведение, Майкъл нямаше куража да й каже, че е ужасно. Даде го на издателството си и за да му угодят, те го приеха. Беше излязъл на пазара седмица преди пародията да се появи.