— В „Bombyx Mori“ Куин внушава, че Фанкорт е автор на пародията — припомни Страйк.
— Знам, че е така… И аз не бих провокирала Майкъл Фанкорт — додаде тя полугласно, но с долавяща се настойчивост да бъде чута.
— Какво имате предвид?
Настана кратка пауза, през която той едва ли не виждаше как Елизабет решава колко от всичкото да му каже.
— Запознах се с Майкъл — бавно заговори тя — в семинар върху трагедиите с основна тема отмъщение от епохата на Джеймс I. Да кажем просто, че това бе неговата стихия. Той обожава тези драматурзи: техните садизъм и жажда за мъст… изнасилване и канибализъм, скелети на отровени хора, облечени в женски дрехи… садистичното възмездие е идея фикс за Майкъл.
Тя погледна Страйк, който я наблюдаваше внимателно.
— Какво? — попита го рязко.
А той се питаше кога ли подробностите около убийството на Куин щяха да изригнат в пресата. Бентът сигурно вече поддаваше, след като Кълпепър се бе заел с този случай.
— Фанкорт осъществи ли садистично възмездие, когато предпочетохте Куин пред него?
Тя се втренчи в купата си с червена течност и с отсечено движение я бутна встрани.
— Бяхме близки приятели, много близки, но той не ми е казвал и дума от деня, в който отказах да прогоня Оуен. Положи всички усилия да отклони други писатели от агенцията ми, разправяше наляво и надясно, че съм безчестна жена, лишена от принципи. Ала аз тача свято един принцип и той го знаеше — заяви Елизабет с непоколебимост. — С написването си на пародията Оуен не стори нещо по-различно от онова, което Майкъл бе причинявал стократно на други писатели. То се знае, горчиво окайвах последиците, но беше един от случаите — от редките случаи — когато смятах, че в морален аспект Оуен е чист.
— И все пак сигурно ви е заболяло — изтъкна Страйк. — С Фанкорт сте се знаели по-отдавна, отколкото с Куин.
— Сега вече по-дълго време сме врагове, отколкото сме били приятели.
Страйк си отбеляза наум, че това не бе отговор на въпроса му.
— Не бива да мислите… Оуен невинаги беше… не беше изцяло лош — продължи неспокойно Елизабет. — Беше обсебен от мъжествеността и в живота, и в творбите си. Понякога тя бе метафора за творческия гений, но в други случаи е разглеждана като препятствие за художественото осъществяване. Сюжетът в „Грехът на Хобарт“ се гради върху необходимостта Хобарт, който има и мъжки, и женски отлики, да избира между ролята си на родител и отказването от писателски амбиции: да абортира детето си или да изостави рожбата на въображението си. Но когато опираше до ролята му на баща в реалния живот… Разбирате, че Орландо не е… Никой не би желал детето му да е… да е… но той я обичаше и тя него.
— С изключение на времето, когато е изоставял семейството си, за да се сношава с любовници и да пръска пари за хотели — вметна Страйк.
— Добре де, не би спечелил звание „Баща на годината“ — тросна се Елизабет, — но между тях имаше обич.
Над масата надвисна мълчание и Страйк реши да не го нарушава. Беше сигурен, че Елизабет Тасъл се е съгласила на тази среща, както и бе поискала предишната, по свои лични причини, а той много държеше да ги чуе. Ето защо си ядеше рибата и чакаше.
— Полицаите ме попитаха — рече тя най-сетне, когато чинията му бе опразнена, — дали Оуен не ме е изнудвал по някакъв начин.
— Сериозно? — откликна Страйк.
Около тях се носеха шумовете и говорът в ресторанта, а навън снегът валеше по-силно от всякога. Тук той отново срещаше познатото явление, за което бе говорил на Робин: заподозрения, който желае да се обясни, притеснен, че не го е сторил достатъчно убедително при първия си опит.
— Засекли са големи суми пари, прехвърляни от моята сметка в тази на Оуен в течение на годините — каза Елизабет.
Страйк не коментира; готовността й да покрие хотелските сметки на Куин му бе направила впечатление като необичаен факт още при първия им разговор.
— За какво си мислят, че някой би могъл да ме изнудва? — попита го тя и изкриви алената си уста. — Професионалният ми живот е абсолютно изряден и почтен. Личен живот на практика нямам. Не съм ли самото олицетворение на безукорна стара мома?