Страйк, преценил, че е невъзможно да се отговори на такъв въпрос, бил той и реторичен, без да оскърбиш питащия, отново си замълча.
— Всичко започна с раждането на Орландо — каза Елизабет. — Оуен бе успял да похарчи всички спечелени някога пари, Лионора беше в реанимация две седмици след раждането, а Майкъл Фанкорт крещеше наляво и надясно как Оуен убил жена му. Оуен бе отхвърлен от всички. Нито той, нито Лионора имаха роднини. Услужих му с пари назаем да купят каквото е нужно за бебето. След това го авансирах за ипотека върху по-голяма къща. После давах пари, та Орландо да бъде прегледана от специалисти, щом стана ясно, че не се развива както би трябвало, и за терапевти, които да й помогнат. Преди да се усетя, бях се превърнала в лична банка на семейството. Всеки път, когато постъпваха хонорари за Оуен, той разиграваше сценка как искал да си върне заемите и понякога наистина получавах по няколко хиляди. По своята същност — продължи агентката и думите сякаш се надпреварваха да излязат от устата й — Оуен беше едно пораснало дете и това можеше да го прави или непоносим, или чаровен. Безотговорен, импулсивен, егоистичен, изумително лишен от съвест, ала в същото време можеше да бъде забавен, въодушевен и привлекателен. У него имаше патос, една умиляваща уязвимост и колкото и лошо да се проявяваше, хората биваха подтиквани да се държат закрилнически към него. Джери Уолдгрейв го чувстваше. Жените го чувстваха. Аз го чувствах. Продължавах да се надявам, дори да вярвам как един ден той ще създаде творба с качествата на „Грехът на Хобарт“. Винаги имаше нещичко във всяка от проклетите му ужасни книги, заради което човек не можеше да го отпише напълно.
Дойде сервитьор да прибере чиниите им. Елизабет отвърна с пренебрежителен жест на загрижения му въпрос дали нещо не е било наред със супата и поиска кафе. Страйк прие предложението да му донесат меню с десертите.
— Но Орландо е сладка — изрече тя дрезгаво. — Орландо е много мила и сладка.
— Да… според нея — каза Страйк, като я наблюдаваше внимателно — сте влезли в кабинета на Куин онзи ден, докато Лионора била в тоалетната.
Стори му се, че не беше очаквала въпроса и нямаше вид той да й харесва.
— Видяла е значи, тъй ли? — Тя отпи вода, поколеба се, после каза: — Не мисля, че някой, описан в „Bombyx Mori“, след като е имал шанса да надзърне какви още гадни писания Оуен може да е оставил да се търкалят там, би се отказал от възможността да надникне.
— Намерихте ли нещо?
— Не — отговори тя, — защото там бе същински боклучарник. Веднага ми стана ясно, че търсенето би отнело твърде дълго време и — тя вирна брадичка предизвикателно — за да съм напълно откровена, не желаех да оставям отпечатъци. Така че почти веднага си излязох. Беше моментен импулс и вероятно недостоен.
Изглежда, бе изрекла всичко, което бе дошла да каже. Страйк поръча кръмбъл с ябълки и ягоди и пое инициативата.
— Даниъл Чард иска да ме види — съобщи й той.
Маслиненочерните й очи се разшириха от изненада.
— Защо?
— Не знам. Освен ако снегът не натрупа прекалено, утре ще го посетя в Девън. Бих искал да знам, преди да се срещна с него, защо е обрисуван като убиец на млад рус мъж в „Bombyx Mori“.
— Няма да ви давам ключ към тази мръсна книга — отсече Елизабет и предишните й агресия и подозрителност се върнаха. — Не. Няма да го направя.
— Жалко — подхвърли Страйк, — защото хората говорят.
— Да не очаквате да задълбоча нечуваната си глупост да пусна тая проклетия на бял свят, като сега клюкарствам за нея?
— Аз съм дискретен — увери я Страйк. — Не е нужно никой да знае откъде съм получил информацията.
Ала тя продължи да го фиксира студено и равнодушно, без да проговори.
— Ами Катрин Кент?
— Какво за нея?
— Защо бърлогата й в „Bombyx Mori“ е пълна с черепи на плъхове?
Елизабет не каза нищо.
— Знам, че Катрин Кент е Харпията, срещнах се с нея — търпеливо посочи Страйк. — Като обясните, просто ще ми спестите време. Предполагам, че искате да се разбере кой е убил Куин.
— Толкова сте прозрачен — смразяващо изрече тя. — Методите ви обикновено минават ли пред хората?
— Да — отвърна спокойно той, — минават.
Тя се намръщи и после заговори рязко, с което не го изненада кой знае колко:
— Е, в края на краищата аз не дължа никаква лоялност на Катрин Кент. Ако искате да знаете, Оуен прави доста грубовата връзка с факта, че тя работи в клиника за експерименти над животни. Там вършат отвратителни неща с плъхове, кучета и маймуни. Чух го на едно парти, на което Оуен я доведе. Фръцкаше ми се полуразголена и се опитваше да ме впечатли — подхвърли презрително Елизабет. — Виждала съм работите й. Пред нея Доркъс Пенгълий е направо Айрис Мърдок. Типичният брак… брак…