Кръглото му подпухнало лице беше почти наполовина скрито от тъмни очила и надвиснала над челото рошава кестенява коса. Пълната чаша червено вино заплашваше да се разлее върху ръката му.
— Гузно мълчание — отбеляза той с добродушна усмивка. Говорът му беше преднамерено внимателен, което за Страйк беше белег за изтрениран пияница. — Нека отгатна от три пъти за какво си говорите: „Bombyx Mori“… Куин. Здравейте — вметна той, като погледна Страйк, и му протегна ръка. Очите им бяха на едно и също ниво. — Не се познаваме, нали?
— Джери — Корморан, Корморан — Джери — побърза да се намеси Нина. — Моят кавалер за вечерта — добави тя, като забележката беше адресирана повече към трите жени до нея, отколкото към Джери.
— Камерън, така ли? — попита Уолдгрейв, доближил длан до ухото си.
— Почти уцели — каза му Страйк.
— Прощавай — извини се Уолдгрейв. — Недочувам с едното ухо. И нима вие, дами, клюкарствате пред висок тъмнокос непознат? — попита той с твърде тромав хумор. — При това въпреки изричните инструкции на господин Чард никой извън компанията да не бъде посвещаван в грозната ни тайна?
— Няма да ни издадеш, нали, Джери? — обади се мургавото момиче.
— Ако Даниъл наистина искаше да не се шуми за тази книга — нетърпеливо подзе червенокосата, макар и не без да хвърли предварително поглед през рамо, та да провери дали шефът не е някъде наблизо, — да не беше пращал адвокати из целия град да запушват усти за нея. Постоянно ми се обаждат хора да питат какво става.
— Джери — обади се смело мургавата, — защо се наложи ти да разговаряш с адвокатите?
— Защото ме има в нея, Сара — отвърна Уолдгрейв, като размаха чашата и разплиска част от съдържанието върху грижливо подстриганата морава. — Затънал съм до полуглухите си уши. В книгата де.
Жените до една нададоха шокирани възклицания и протести.
— Какво би могъл Куин да каже за теб, след като винаги си бил толкова почтен с него? — учуди се мургавата.
— Мъката на Оуен е, че съм безкористно брутален към шедьоврите му — обясни Уолдгрейв и направи със свободната си ръка жест, имитиращ ножици.
— О, това ли е всичко? — леко разочаровано промърмори блондинката. — Голяма работа. Късмет има, че изобщо го издават при това негово поведение.
— Започвам да си мисля, че отново е минал в нелегалност — коментира Уолдгрейв. — Не отговаря на обажданията ми.
— Страхлив негодник — отсече червенокосата.
— Истината е, че съм доста разтревожен за него.
— Разтревожен? — невярващо повтори червенокосата. — Не говориш сериозно, Джери.
— И ти щеше да си разтревожена, ако беше чела книгата — отвърна Уолдгрейв и хлъцна леко. — Мисля, че Оуен не е на себе си. Написаното оставя въздействие като писмо на самоубиец.
Русата се изсмя, но бързо млъкна, когато Уолдгрейв я погледна.
— Не се шегувам. Мисля, че преживява срив. Подтекстът зад обичайната гротеска е: всички са срещу мен, всички са ме погнали, всички ме мразят…
— Всички наистина го мразят — уточни блондинката.
— Никой здравомислещ човек не би си помислил, че това може да бъде публикувано. А ето че сега се е покрил.
— Той постоянно го прави — отсече нетърпеливо червенокосата. — Да изчезва, е коронният му номер. Дейзи Картър от „Дейвис — Грийн“ ми каза, че на два пъти им поднесъл такова изпълнение, докато работели с него над „Братята Балзак“.
— Тревожа се за него — упорито настоя Уолдгрейв. Отпи голяма глътка от виното и каза: — Току-виж си прерязал вените…
— Оуен не би се самоубил! — презрително изсумтя блондинката.
Уолдгрейв й хвърли поглед, който Страйк изтълкува като смесица от жалост и неприязън.
— Хората се самоубиват, Миранда, когато си помислят, че целият смисъл на съществуването им е отнет от тях. Дори фактът, че околните смятат страданието им за шега, не им е достатъчен, за да се отърсят от него.
Русото момиче явно остана неубедено, огледа групичката, за да намери подкрепа, но никой не й се притече на помощ.
— Писателите са различни — добави Уолдгрейв. — Не съм срещал някой, дето да е поне малко добър и да не е чалнат. Не е зле проклетата Лиз Тасъл да го помни.
— Тя твърди, че не е знаела какво пише в книгата — обясни Нина. — На всички казва, че била болна и не я прочела внимателно…