— Мислех, че ще устройвате такова за него.
— Как разбра? — попита тя, стресната.
— Ти ми го каза преди малко в пъба.
— О, виж ти колко си внимавал. Да, устройваме вечеря по повод препечатката на коледните му разкази, но ще е в тесен кръг. Лари мрази големи струпвания, стеснителен е.
Най-после Даниъл Чард се добра до сцената. Разговорите затихнаха постепенно и настана тишина. Страйк улови напрежение във въздуха, когато Чард зашумоля с бележките си и прочисти гърло.
Трябва да беше имал голяма практика, помисли си Страйк, и все пак публичната му реч не бе особено компетентна. На равни интервали Чард механично вдигаше поглед към една и съща точка над главите на множеството; с никого не осъществяваше контакт с очи; на моменти едва се чуваше какво казва. След като бе повел слушателите си на кратко пътешествие през славната история на „Роупър Пъблишинг“, направи скромно отклонение към предшествалата го „Чард Букс“, компанията на дядо му, описа сливането им и собствения си възторг и гордост, изразени все тъй монотонно като всичко останало, когато десет години по-късно застанал начело на глобалната компания. Малките му шегички бяха посрещани от бурен смях, породен според Страйк колкото от алкохола, толкова и от неудобство. Страйк се улови, че наблюдава изприщените му ръце, които изглеждаха като сварени. Навремето бе познавал един редник в армията, чиято екзема толкова се изостряше при стрес, че се налагаше да бъде хоспитализиран.
— Не може да има съмнение — каза Чард, като обърна на последната страница от речта си, както забеляза Страйк като един от най-високите мъже в залата и стоящ близо до сцената, — че книгоиздаването в момента е в период на бързи промени и нови предизвикателства, но едно нещо е също толкова вярно днес, колкото и преди един век: съдържанието е най-важното. „Роупър — Чард“ може да се похвали с най-добрите писатели в света и ще продължи да вълнува, да интригува, да развлича. И тъкмо в този контекст — приближаването на кулминацията бе отбелязано не от вълнение, а от релаксиране в маниера на Чард, породено от факта, че изпитанието му бе към края си — за мен е чест и удоволствие да ви съобщя, че тази седмица си осигурихме таланта на един от най-прекрасните автори в света. Дами и господа, моля ви да приветствате Майкъл Фанкорт!
Едновременно поемане на дъх мина като бриз през множеството. Една жена изписка развълнувано. От дъното на залата се разнесоха аплодисменти и като пукащ огън се разпространиха напред. Страйк видя далечна врата да се отваря, зърна прекалено голяма глава, кисело изражение и после Фанкорт се скри, погълнат от ентусиазираните служители. Минаха няколко минути, преди да излезе на сцената и да стисне ръката на Чард.
— О, боже мой! — повтаряше възбудено ръкопляскащата Нина. — О, боже мой!
Джери Уолдгрейв, който като Страйк се възвисяваше над предимно женското присъствие, стоеше право насреща им от другия край на сцената. Отново държеше пълна чаша, тъй че не можеше да аплодира, и я вдигна до устните си без усмивка, докато наблюдаваше как Фанкорт пред микрофона призовава с жест към тишина.
— Благодаря, Дан — каза Фанкорт. — Аз със сигурност никога не съм очаквал да се озова тук — каза той и думите му бяха посрещнати със силен смях, — но изпитвам чувството, че си идвам у дома. Писах за „Чард“, после писах за „Роупър“ и това бяха добри времена. Бях сърдит млад човек — раздадоха се хихикания, — а сега съм сърдит старец — силен смях и дори слаба усмивка от Даниъл Чард — и чакам с нетърпение да вилнея за вас. — Възторжен смях от Чард и публиката; Страйк и Уолдгрейв като че бяха единствените равнодушни в залата. — Възхитен съм, че се завръщам, и ще дам всичко от себе си, за да бъда… Как беше, Дан? Вълнуващ, интригуващ и развлекателен.
Избухна буря от аплодисменти, двамата мъже си стиснаха ръцете сред светкавици на фотоапарати.
— Половин милион, предполагам — рече пиян мъж зад Страйк. — И десет бона за появата му тази вечер.
Фанкорт слезе от сцената точно пред Страйк. Обичайното му кисело изражение не се бе променило за пред фотографите, но сега изглеждаше по-щастлив при вида на протегнатите към него ръце. Майкъл Фанкорт не беше равнодушен към хвалебствията.
— Еха — обърна се Нина към Страйк. — Можеш ли да повярваш?
Твърде голямата глава на Фанкорт се изгуби сред тълпата. Появи се пищната Джоана Уолдгрейв, която се опитваше да се добере до прочутия автор. Внезапно зад нея застана баща й, с пиянско залитане се устреми напред и стисна ръката й под рамото не особено нежно.