— Много ти благодаря.
— Няма защо. Та значи, мислиш, че тази жена е наблюдавала къщата на Лионора?
— И вероятно е пускала кучешки изпражнения през процепа за пощата, да — каза Страйк. — Не виждам какво може да спечели, като следи мен обаче, освен ако не си е мислела, че ще я заведа до Куин.
Той потрепна, докато вдигаше пострадалия си крак на табуретка под масата.
— А имам да провеждам наблюдение над Брокълхърст и съпруга на Бърнет тази седмица. Страхотен момент уцелих да се подредя с този крак.
— Мога аз да ги следя вместо теб.
Развълнуваното предложение излезе от устата на Робин, преди да се е усетила, но Страйк не даваше признаци да я е чул.
— Как се справя Матю?
— Не много добре — отвърна Робин. Не можеше да прецени дали Страйк е регистрирал предложението й, или не. — Отиде си у дома, за да е с баща си и сестра си.
— В Масъм беше, нали?
— Да. — Тя се поколеба, после каза: — Ще трябва да отложим сватбата.
— Съжалявам.
Тя сви рамене.
— Не можем да я направим толкова скоро. Беше ужасен шок за семейството.
— Разбираше ли се добре с майката на Матю?
— Да, естествено. Тя беше…
Но всъщност госпожа Кънлиф открай време си бе мъчен човек; хипохондричка или така поне си бе мислила Робин. През последните двайсет и четири часа бе изпитвала чувство за вина по този повод.
— … прекрасна — довърши Робин. — А как е горката госпожа Куин?
Страйк й описа посещението си при Лионора, включително кратката поява на Джери Уолдгрейв и впечатленията си от Орландо.
— Какво точно не й е наред? — попита Робин.
— Трудности в заучаването, така го наричат, нали?
Той замълча, припомнил си безхитростната усмивка на Орландо, орангутана, който гушкаше.
— Каза нещо странно, докато бях там, а изглежда, бе новина и за майка й. Разправи ни как веднъж отишла с баща си в работата му и шефът на издателството на Куин я докосвал. Името му е Даниъл Чард.
Видя изписан по лицето на Робин неизказания страх, който думите бяха извикали в запуснатата кухня.
— Как така я е докосвал?
— Тя не уточни. Каза „Той ме пипаше“ и „Не ми хареса да ме пипа“. И че след като го правил, й дал четка за рисуване с бои. Може да не е това — допълни Страйк в отговор на изразителното мълчание на Робин и напрегнатото й изражение. — Може случайно да се е блъснал в нея и да й е дал нещо, за да я успокои. Ту влизаше, ту излизаше, докато бях там, и пищеше, задето не е получила каквото иска или защото майка й я смъмряше.
Огладнял, разкъса целофана на подаръка на Робин, извади отвътре един шоколад и му свали обвивката, докато Робин седеше мълчалива и замислена.
— Работата е там — наруши тишината помежду им Страйк, — че в „Bombyx Mori“ Куин оставя внушението, че Чард е гей. Поне на мен ми се стори, че това казва.
— Хм… — Робин не изглеждаше убедена. — А ти вярваш ли на всичко, което Куин е написал в тази книга?
— Ако се съди по факта, че Чард е пратил адвокати срещу Куин, очевидно е бил притеснен — каза Страйк, отчупи голямо парче шоколад и го лапна. — Имай предвид — продължи с пълна уста, — че Чард от „Bombyx Mori“ е убиец, евентуално и изнасилвач и инструментът му е на път да падне, та може би не намеците, че е гей, са му подпалили фитила.
— Сексуалната двойственост е повтаряща се тема в творчеството на Куин — отбеляза Робин и Страйк се втренчи в нея, както дъвчеше, повдигнал вежди. — Отбих се във „Фойлс“ на път за работа и купих „Грехът на Хобарт“ — обясни тя. — Целият роман е за един хермафродит.
Страйк преглътна.
— Явно са го интригували, защото и в „Bombyx Mori“ има такъв — каза той и заразглежда картонената опаковка на шоколада. — Произведен е в Мълиън. Това е на крайбрежието, недалече от градчето, където отраснах… Как ти се видя „Грехът на Хобарт“, добра ли е?
— Нямаше да си направя труда да я чета след първите няколко страници, ако авторът й не бе убит току-що — призна Робин.
— Вероятно убийството чувствително е увеличило продажбите.
— Мисълта ми е — упорито настоя Робин, — че на Куин не може да се има доверие, когато става дума за сексуалния живот на други хора, защото героите му до един спят с всеки и с всичко. Прочетох за него в Уикипедия. Една от ключовите характеристики на романите му е, че героите постоянно сменят пола и сексуалната си ориентация.