Страйк кимна.
— Но по-нататък, като стигнеш до Епи… Епи… Каква беше?
— Епицена? Хермафродитът?
— Това реална личност ли е според теб? Какво значи това пеене? Нямам чувството, че говори за действително пеене, не мислиш ли?
— И защо приятелката му Харпия живее в пещера, пълна с плъхове? Символизъм или нещо друго?
— Ами окървавеният чувал, преметнат през рамото на Резача — допълни Робин, — и джуджето, което той иска да удави…?
— И железата за жигосване в къщата на Тщеславен? — подхвърли Страйк, но тя го погледна в недоумение. — Не си ли стигнала до там? Това Джери Уолдгрейв го обясни на партито на „Роупър — Чард“. Става дума за Майкъл Фанкорт и първата му…
Мобилният телефон на Страйк иззвъня. Той го извади и видя изписано името на Доминик Кълпепър. Издаде лека въздишка и отговори.
— Страйк?
— Аз съм.
— Какво става, дявол го взел?
Страйк не губи време да се преструва, че не знае за какво говори Кълпепър.
— Не мога да го обсъждам, Кълпепър. Може да възпрепятствам разследването на полицията.
— Я зарежи това. Вече имаме полицай, който ни снася сведения. Твърди, че Куин е бил убит точно като герой в негов роман.
— Тъй ли? И колко плащате на тоя тъпанар, че да си развърже устата и да съсипе разследването?
— Дявол да го вземе, Страйк, забъркваш се в такова сензационно убийство и дори не ти хрумва да се обадиш на мен?
— Не знам как си ги въобразяваш нашите отношения, мой човек, но що се отнася до мен, аз ти върша разни дела и ти ми ги плащаш. Толкоз.
— Свързах те с Нина, за да попаднеш на онова издателско парти.
— И това беше най-малкото, с което можеше да ми се отплатиш, че ти изсипах куп допълнителни сведения за Паркър, дето дори не ми ги беше искал — посочи Страйк, като обираше останалите картофки със свободната си ръка. — А можех да ги продам по всички таблоиди.
— Ако искаш да ти се плати…
— Не, не искам да ми се плати, тъпако — ядоса се Страйк, а Робин тактично насочи вниманието си към уебсайта на Би Би Си на собствения си телефон. — Няма да допринеса за провала на полицейско разследване, като намеся в него „Нюз ъв дъ Уърлд“.
— Мога да ти осигуря десет бона, ако дадеш интервю в качеството си на частно лице.
— Дочуване, Къл…
— Чакай! Поне ми кажи кой е романът… онзи, в който описва убийството.
Страйк се престори, че се колебае.
— Добре де, „Братята Балзак“ — отговори.
Подсмихна се, прекъсна разговора и взе менюто, за да разгледа десертите. Надяваше се Кълпепър да прекара дълъг следобед в борба с измъчения синтаксис и опипването на скротуми.
— Нещо ново? — попита Страйк и Робин вдигна поглед от телефона си.
— Не и ако не се брои коментарът на „Дейли Мейл“ как семейни приятели вярвали, че Пипа ще се омъжи по-сполучливо от Кейт.
Страйк се намръщи насреща й.
— Просто зяпах случайни новини, докато ти говореше по телефона — тръгна да се оправдава Робин.
— Не — рече Страйк, — аз не заради това. Изведнъж си спомних… Пипа2011.
— Не разбирам… — промърмори объркана Робин, която още си мислеше за Пипа Мидълтън.
— Пипа2011… от блога на Катрин Кент. Тя твърдеше, че е чела откъси от „Bombyx Mori“.
Робин ахна и се зае да работи по мобилния си телефон.
— Ето го! — възкликна след няколко минути. — „Ами ако ти кажа, че на мен ми чете от него?“ И това е било… — Робин превъртя нагоре — на двайсет и първи октомври. Двайсет и първи октомври! Може да е знаела финала още преди Куин да изчезне.
— Правилно — потвърди Страйк. — Аз ще взема ябълков кръмбъл, искаш ли нещо?
Щом Робин се върна, след като беше дала още една поръчка на бара, Страйк каза:
— Анстис ме покани на вечеря днес. Имал предварителни данни от експертизите.
— Знае ли, че имаш рожден ден? — попита Робин.
— Боже мой, не — отвърна Страйк и прозвуча толкова погнусен от идеята, та Робин се разсмя.
— Какво толкова страшно има?
— Вече изтърпях една вечеря за рожден ден — обясни мрачно Страйк. — Най-добрият подарък, който може да ми поднесе Анстис, е часът на смъртта. Колкото той е по-ранен, толкова по-малък ще е броят на евентуалните заподозрени: хората, докопали се до ръкописа в самото начало. За беда сред тях е Лионора, но пък разполагаме с тайнствената Пипа, Крисчън Фишър…