— Не — тросна се Страйк.
Болеше го, ядосваше се на себе си, подразнен бе от Матю и внезапно му призля. Не биваше да яде шоколад, преди да сложи в стомаха си пържола, картофи, сладкиш и три халби бира.
— Искам да се върнеш в офиса и да напишеш на компютъра последната фактура на Гънфри. И ми пусни съобщение дали проклетите журналисти още са там, защото, ако е така, ще отида направо у Анстис. — После измърмори под нос: — Наистина трябва да вземем още един служител.
Лицето на Робин се изопна.
— Отивам да си пиша на компютъра тогава — каза тя.
Грабна палтото и чантата си и си тръгна. Страйк успя да зърне ядосаното й лице, но някакво ирационално раздразнение го спря да я повика да се върне.
23
Лично аз не мисля, че има тя душа тъй черна, та да извърши толкова кърваво деяние.
Следобедът, прекаран в пъба с вдигнат крак, не намали кой знае колко отока в коляното на Страйк. След като купи болкоуспокояващи и бутилка евтино червено вино на път за станцията на метрото, той се отправи към „Гринуич“, където Анстис живееше с жена си Хелън, позната на близки и приятели като Хели. Пътуването до къщата им в „Ашбърнхам Гроув“ му отне повече от час поради закъснение на Централната линия. Стоя прав през целия път, като гледаше да не отпуска тежестта си върху левия крак, и отново оплакваше похарчените сто лири за такси до дома на Луси и обратно.
Когато слезе на „Докландс Лайт Рейлуей“, отново капчици дъжд обсипаха лицето му. Вдигна яка и закуцука в мрака, а отсечката, която би трябвало да измине за пет минути, му отне близо петнайсет.
Едва когато зави зад ъгъла по спретната улица с редови къщи с техните добре поддържани градини отпред, на Страйк му хрумна, че може би трябваше да донесе подарък за кръщелника си. Не изпитваше особен ентусиазъм по отношение на социалната част на вечерта, тъй като бе нетърпелив да обсъди с Анстис резултатите от експертизата.
Страйк не харесваше жената на Анстис. Желанието й да си вре носа навсякъде едва бе прикривано от втръсваща сърдечност; понякога излизаше на показ за миг като кинжал, проблеснал мимолетно изпод кожено палто. От нея извираше благодарност и внимание всеки път, когато Страйк попаднеше в орбитата й, ала той усещаше, че я гложди любопитство за екзотичното му минало, желание да научи нещо повече за баща му, рок звездата, и за майка му, наркоманката, а сега си представяше как копнее да узнае подробности от раздялата им с Шарлот, която винаги бе приемала с възторг, ала той неуспешно маскираше дълбока неприязън и недоверие.
На тържеството след кръщенето на Тимъти Корморан Анстис — отложено, докато той бе вече на година и половина, поради това, че баща му и кръстникът му първо трябваше да бъдат извозени от Афганистан по въздуха, а после и изписани от съответните си болници — Хели бе настояла да държи сълзлива реч на леко пияна глава как Страйк спасил живота на таткото на нейното бебче и колко много значело за нея, че се съгласил да бъде и ангел хранител на Тими. Страйк, който не бе съумял да измисли основателни причини за отказ да стане кръстник на момченцето, бе забол поглед в покривката, докато Хели говореше, и внимаваше да не срещне очите на Шарлот, защото тя щеше да го разсмее. Беше облечена — помнеше го съвсем ясно — в любимата му пауновосиня рокля с прихлупена предница, която прилепваше съвършено към всеки сантиметър от безупречната й фигура. Това, че редом с него бе толкова красива жена дори когато още се движеше с патерици, беше известна компенсация за осакатения му половин крак, все още негоден за протеза. Бе го трансформирала от Еднокракия в Щастливеца, успял да се сдобие — по чудо, както несъмнено си мислеше всеки зърнал я мъж — с годеница, която с влизането си в стая караше всички мъже да млъкват по средата на изречението.
— Корми, миличък — изцвърча Хели, като отвори вратата. — О, ти си вече толкова прочут… мислехме, че съвсем си ни забравил.
Никой друг не бе го наричал Корми в живота му. Той никога не си направи труда да я уведоми, че му е неприятно.
Без никакво насърчение от негова страна тя го дари с нежна прегръдка, за която той знаеше, че е предназначена да изрази съчувствие и съжаление за статуса му на необвързан. Къщата беше топла и ярко осветена след враждебната зимна вечер навън и той бе доволен да види, след като се изтръгна от Хели, че Анстис се зададе с халба „Дъм Бар“ като дар за посрещане.