— Не — отвърна Страйк, — и за мен е нещо ново.
— В крайна сметка експертите отказват да се ангажират с времева рамка и могат само да кажат, че е мъртъв поне от десет дни. Но аз си поговорих насаме с Ъндърхил, който е най-добрият сред тях, и той ми каза неофициално, че според него Куин е умрял преди две седмици. Наясно е обаче, че доказателствата ще са достатъчно спорни в съда, та да позволят на защитата да маневрира.
— А фармакологията? — попита Страйк, като в мислите си се връщаше към размерите на Куин и колко трудно би било някой да се справи с толкова едро тяло.
— Възможно е да е бил упоен — съгласи се Анстис. — Още нямаме резултатите от кръвните проби и анализираме съдържанието на бутилките в кухнята. Ала — той допи бирата си и със замах остави халбата — има и друг начин, по който той би могъл да е улеснил нещата за убиеца. Куин е обичал да бъде връзван… сексуални игрички.
— Откъде знаеш това?
— От приятелката — отговори Анстис. — Катрин Кент.
— Значи вече си говорил с нея?
— Да — потвърди Анстис. — Открихме таксиметров шофьор, който качил Куин в девет часа вечерта на пети на няколко пресечки от дома му и го оставил на Литъл Роуд.
— Точно до „Стафорд Крипс Хаус“ — каза Страйк. — Значи, от Лионора е отишъл право при приятелката си.
— Не, не го е направил. Кент била заминала да седи при умиращата си сестра и имаме потвърждение на показанията й. Прекарала е нощта в хосписа. Твърди, че не го е виждала от месец, но беше изненадващо откровена по повод сексуалния им живот.
— Пита ли я за подробности?
— Тя май бе под впечатление, че знаем повече, отколкото наистина знаем. Изпя си всичко без много подканяне.
— Навежда към размисъл — рече Страйк. — Тя ми каза, че никога не е чела „Bombyx Mori“.
— И на нас каза същото.
— Ала нейната героиня връзва и подлага на тормоз героя в романа. Може би е искала да заяви официално, че връзва хората заради секс, а не заради мъчения или убийство. Ами копието от ръкописа, който Лионора твърди, че Куин е взел със себе си? Всички бележки и стари машинописни ленти? Тях намерихте ли?
— Не — отговори Анстис. — Докато не научим, че е бил някъде другаде, преди да отиде на Талгарт Роуд, ще се опираме на допускането, че убиецът ги е взел. Къщата беше празна, с изключение на малко за ядене и пиене в кухнята, матрак за къмпинг и спален чувал в една от спалните. Изглежда, Куин е нощувал там. И в тази стая беше изляна обилно солна киселина, цялото му легло бе покрито с нея.
— И няма пръстови отпечатъци? Следи от стъпки? Чужди косми, кал?
— Нищо. Наши хора още работят по местопрестъплението, но киселината е унищожила всичко по пътя си. Служителите ни работят с маски, иначе парите ще им изгорят гърлата.
— Някой освен таксиметровия шофьор виждал ли е Куин след изчезването му?
— Никой не е видял Куин да влиза в къщата на Талгарт Роуд, но една съседка от номер 183 го е видяла да излиза една сутрин. В ранните часове на шести. Съседката се прибирала у дома си след купон по случай Нощта на фойерверките.
— Било е тъмно, а тя е през две къщи, така че какво всъщност е видяла?
— Силует на висока фигура с наметало, носел голям сак.
— Голям сак?
— Да — потвърди Анстис.
— Фигурата с наметалото качила ли се е в кола?
— Не, отдалечила се и се изгубила от поглед, но е възможно зад ъгъла да е била паркирана кола.
— А някой друг?
— Един дъртак от „Пътни“ се кълне, че видял Куин на осми. Обадил се в местния полицейски участък и го описал съвсем точно.
— Какво е правел Куин?
— Купувал книги от книжарницата „Бридлингтън“, където работи старецът.