— Изложено така от теб, звучи убедително — каза Страйк.
— Но ти си на друго мнение.
— Тя е моя клиентка — уточни Страйк. — Плащат ми да търся алтернативи.
— Тя сподели ли с теб къде е работила? — попита Анстис с вид на човек, който се кани да изиграе коза си. — Още в Хей-он-Уай, преди да са били женени?
— Казвай — подкани го Страйк не без голяма доза тревожност.
— В месарницата на чичо й — обяви Анстис.
Страйк чу Тимъти Корморан Анстис отново да трополи по стълбите и да крещи с пълно гърло по повод някакво ново разочарование. За пръв път в неудовлетворителното им познанство Страйк изпита истинско съчувствие и разбиране към момчето.
24
Всички възпитани хора лъжат. Освен това си жена, никога не бива да говориш каквото мислиш.
Тази нощ сънищата на Страйк, повлияни от изпитата през деня „Дъм Бар“, разговора за кръв, киселина и мухи месарки, бяха странни и грозни.
Шарлот се омъжваше и той, Страйк, тичаше към тайнствена готическа катедрала, тичаше на два здрави и цели крака, защото знаеше, че тя току-що е родила неговото дете, и той трябваше да го види, да го спаси. И ето че тя беше там, в огромното тъмно и празно пространство, сама пред олтара в кървавочервена рокля, а някъде, извън полезрението му, вероятно в студената ризница, лежеше бебето му — голо, безпомощно и изоставено.
— Къде е то? — попита я.
— Няма да го видиш. Ти не го искаше. Пък и бездруго нещо не му е наред — отвърна тя.
Боеше се какво ще види, ако влезеше да потърси бебето. Младоженецът никъде не се мяркаше, но тя бе готова за венчавката със спуснат плътен ален воал.
— Остави го, ужасно е — изрече студено, мина покрай него и се отдалечи от олтара, поела по пътеката между пейките към далечната врата. — Ще вземеш да го докосваш — подхвърли през рамо. — Не искам да го пипаш. Все някога ще го видиш. То трябва да бъде обявено пред света — добави тя с чезнещ глас, докато се превръщаше в алено петънце, танцуващо в светлината от отворената врата — … чрез вестниците…
Събуди се внезапно в сивата светлина на утрото с пресъхнала уста и болезнено пулсиране в коляното въпреки покоя му през нощта.
Зимата се бе плъзнала през нощта като глетчер над Лондон. Дебел скреж бе покрил мансардния му прозорец, а температурата вътре при лошо уплътнената дограма и пълната липса на изолация на покрива беше паднала рязко.
Страйк стана и се пресегна за пуловера в края на леглото. Когато се залови да поставя протезата си, установи, че коляното му е извънредно подуто след пътуването му до „Гринуич“ и обратно.
Водата от душа тече по-дълго от обикновено, преди да стане топла; той увеличи термостата, защото се опасяваше от спукани тръби и замръзнали канали, битови условия при температури под нулата и скъпоструващ водопроводчик. След като се избърса, изрови старите си спортни бандажи от кашона на площадката, за да си стегне коляното.
Отговорът откъде Хели Анстис знаеше за сватбените планове на Шарлот му изплува толкова ясно, сякаш бе разсъждавал над това цяла нощ. Глупав беше, че не се сети по-рано. Подсъзнанието му го бе знаело.
Вече чист, облечен и закусил, се отправи към долния етаж. Надникна от прозореца зад бюрото си и установи, че режещият студ бе предотвратил появата на малката група репортери, които напразно го бяха чакали да се върне предишния ден. По прозорците забарабани суграшица, когато той се оттегли във външния офис при компютъра на Робин. В търсачката написа „сватба шарлот камбъл/джаго рос“.
Резултатът излезе бърз и безпощаден.
„Татлър“, декември 2010 г.: Момичето на корицата Шарлот Камбъл за сватбата си с бъдещия виконт на Крой…
— „Татлър“ — изрече на глас Страйк в празния офис.
Знаеше за съществуването на списанието единствено защото светските му страници бяха пълни с приятели на Шарлот. Понякога го бе купувала, за да го чете показно пред него, като коментираше мъже, с които някога бе спала или в чиито имения бе ходила по забави.
А ето че сега тя беше момичето от корицата на коледния брой.
Дори и с ластичната превръзка коляното му се оплакваше, задето трябваше да носи тежестта му на слизане по металните стълби и навън под суграшицата. Пред щанда в магазина за вестници и списания се бе строила ранна сутрешна опашка. Той спокойно огледа рафтовете със списания: звезди от сапунени сериали по евтините и кинозвезди по скъпите; декемврийските броеве почти бяха разпродадени, макар да беше още ноември. Ема Уотсън в бяло на корицата на „Вог“ („брой, посветен на суперзвездите“), Риана в розово на корицата на „Мари Клер“ („брой, посветен на бляскави личности“), а на корицата на „Татлър“…