— Имаме да вършим работа по случая „Куин“.
Беше лъжа. Полицията разполагаше с достатъчен контингент; какво можеше да стори той, което те не биха свършили по-добре? Ала дълбоко в себе си чувстваше, че на Анстис му липсва нюх към странното, към отклонението от нормата, който бе нужен за откриването на този убиец.
— Имаш среща с Каролайн Ингълс в десет.
— По дяволите. Ами ще я отложа. Работата е там, че според експертизата Куин най-вероятно е умрял много скоро след изчезването си.
Той отпи от горещия силен чай. Изглеждаше по-решителен и енергичен, отколкото го бе виждала от дълго време насам.
— Това насочва вниманието към хората, които са имали ранен достъп до ръкописа. Искам да науча къде живеят всички те и дали живеят сами. После ще разузнаем какви са къщите им, за да разберем колко трудно би им било да влязат и да излязат с торба карантии. Дали разполагат с място, където да заровят или изгорят улики.
Не беше много, но нищо повече не можеше да свърши днес, а изпитваше отчаяна потребност да прави нещо.
— И ти ще дойдеш — добави. — Много те бива за такава работа.
— Какво, да бъда твоят Уотсън? — попита с видимо безразличие. Гневът, който бе отнесла със себе си от „Кеймбридж“ предишния ден, не беше съвсем стихнал. — Можем да се запознаем с къщите им и онлайн. Ще ги издирим в Гугъл Ърт.
— Да, добро разсъждение — не падна по гръб Страйк. — Защо ли да гледаме действителните къщи, когато можем да издирим остарелите им снимки?
Уязвена, тя отвърна:
— Имам пълна готовност да…
— Хубаво. Ще отпратя Ингълс. Ти влез онлайн и открий адресите на Крисчън Фишър, Елизабет Тасъл, Даниъл Чард, Джери Уолдгрейв и Майкъл Фанкорт. Ще отскочим пътем до „Клемънт Атли Корт“ и пак ще проверим, този път с оглед има ли къде да се скрият; от това, което видях в тъмното, има изобилие от храсти и контейнери за боклук… О, обади се в книжарница „Бридлингтън“ в „Пътни“. Можем да поговорим със стареца, който твърди, че видял Куин там на осми.
Върна се в кабинета си, а Робин седна пред компютъра. Шалът, който току-що бе окачила, се свлече на пода, но тя не му обърна внимание. Споменът за осакатеното тяло на Куин продължаваше да я преследва и все пак бе обладана от подтик (скриван от Матю като мръсна тайна) да узнае повече, да узнае всичко.
Вбесяваше я Страйк, единственият, от когото се очакваше разбиране, защото не виждаше у нея пламъка, толкова очевидно горящ и у него самия.
25
Човек, който е несъзнателно натрапчив, често върши необясними за себе си услуги.
Когато тръгнаха от офиса, внезапно се изви вихрушка от рехави снежинки. Робин бе записала на мобилния си телефон разни адреси, получени от онлайн справочника. Страйк най-напред искаше повторно да посети Талгарт Роуд, тъй че Робин му съобщи резултатите от издирванията си, докато стояха прави във влака на метрото, който в края на пиковия час беше пълен, но не чак претъпкан. Миризма на влажно дърво, нечистотия и непромокаема тъкан „Гортекс“ изпълваше ноздрите им, докато разговаряха в съседство с трима изпаднали на вид италианци с раници на гърбовете.
— Възрастният човек, който работи в книжарницата, е в отпуск — уведоми тя Страйк. — Ще се върне другия понеделник.
— Добре, ще го оставим за тогава. Ами нашите заподозрени?
Тя повдигна вежда при думата, но отговори:
— Крисчън Фишър живее в Камдън с трийсет и две годишна жена. Може би приятелката му, как мислиш?
— Вероятно — съгласи се Страйк. — Това е неудобно… На нашия убиец са му били нужни спокойствие и уединение, за да се освободи от окървавените си дрехи, да не говорим за шест-седем килограма човешки черва. Търся място, където можеш да влизаш и излизаш, без да бъдеш забелязан.
— Видях снимки на жилището в Гугъл — с известно предизвикателство заяви Робин. — Апартаментът има общ вход с още три други.
— И е на километри далеч от Талгарт Роуд.
— Но нали не мислиш сериозно, че Крисчън Фишър го е извършил? — попита Робин.
— Твърде невероятно изглежда — призна Страйк. — Почти не е познавал Куин, няма го в романа, не го открих.
Слязоха на „Холборн“, където Робин тактично забави ход заради Страйк, без да коментира куцането му или начина, по който движеше горната част на тялото си, за да улесни вървенето.