— Ами Елизабет Тасъл? — попита той.
— Фулъм Палъс Роуд, сама.
— Добре — каза Страйк. — Ще огледаме и там, току-виж има прясно изкопани цветни лехи.
— Полицията няма ли да свърши това? — попита Робин.
Страйк се намръщи. Той много добре си даваше сметка, че е като чакал, обикалящ по периферията на случая, с надежда лъвовете да са оставили някое и друго късче месо върху кокал.
— Може би — отвърна той. — А може би не. Анстис смята, че Лионора го е извършила, а той не си променя лесно мнението. Знам, защото съм работил с него по случай в Афганистан. Като стана дума за Лионора — подхвърли той небрежно, — Анстис е научил, че навремето тя е работила в месарница.
— О, да му се не види — промърмори Робин.
Страйк се ухили. В моменти на напрежение йоркшърският й изговор ставаше по-изявен.
Качиха се на много по-празен влак по линията „Пикадили“ — „Барънс Корт“; облекчен, Страйк се отпусна на една седалка.
— Джери Уолдгрейв живее с жена си, нали? — попита той Робин.
— Да, ако тя се казва Фенела. На Хазлит Роуд в „Кенсингтън“. В сутерена живее някаква Джоана Уолдгрейв…
— Дъщеря им — поясни Страйк. — Начинаеща писателка, беше на празненството на „Роупър — Чард“. Ами Даниъл Чард?
— На Съсекс стрийт в „Пимлико“, с Ненита и Мани Рамос…
— На прислужници приличат.
— Има и къща в Девън, Тайбарн Хаус.
— И сигурно тъкмо там лежи сега със счупен крак.
— А Фанкорт не е упоменат в справочника — завърши тя, — но пък има много биографични данни за него онлайн. Притежава елизабетински стил къща край Чу Магна, наречена „Ендсър Корт“.
— Чу Магна ли?
— Това е в Съмърсет. Живее там с третата си жена.
— Далечко е, за да отидем днес — разочаровано отсъди Страйк. — А няма ли някоя ергенска квартира близо до Талгарт Роуд, където би могъл да укрива карантии във фризера?
— Не успях да намеря такава.
— Къде е бил отседнал тогава, когато е ходил да оглежда мястото на престъплението? Или е дошъл само за един ден, за да се отдаде на носталгия?
— Ако изобщо е бил той.
— Да, ако е бил той… А да не забравяме и Катрин Кент. Знаем адреса й, а също и че живее сама. Анстис каза, че таксито оставило Куин в близост до дома й вечерта на пети, но тя била заминала. Може би Куин е бил забравил, че тя е при сестра си — разсъждаваше Страйк, — и като е видял, че не си е у дома, се е отправил вместо това към Талгарт Роуд. Тя може да се е върнала от хосписа и да е отишла да се види с него там. Второто жилище, което ще огледаме, е нейното.
Докато се движеха на запад, Страйк разказа на Робин за свидетелите, един от които бе видял жена с бурка да влиза в сградата на четвърти ноември и друг — самия Куин да излиза от нея в ранните часове на шести.
— Ала единият или и двамата може да грешат или да лъжат — заключи той.
— Жена в бурка? А не мислиш ли — предпазливо попита Робин, — че свидетелят може да е откачен ислямофоб?
Работата при Страйк бе отворила очите й за многообразието и степента на фобии и злоба, за които не бе подозирала, че пламтят в гърдите на обществото. Вълната на публичност около решаването на случая „Ландри“ бе докарала на бюрото на Робин немалко писма, които ту я тревожеха, ту я разсмиваха.
Един човек умоляваше Страйк да насочи очевидно сериозната си дарба към разследване на международен еврейски заговор срещу световната банкова система; уви, не бил в състояние да плати за тази работа, но уверяваше Страйк, че ще се сдобие с нечувана слава. Млада жена бе написала писмо от дванайсет страници от психиатрична клиника със строг режим, в което настояваше Страйк да й помогне да докаже, че душите на всичките й роднини са били прогонени от телата им и заместени със самозванци. Анонимен автор с неизвестен пол искаше Страйк да изобличи национална кампания на сатанински тормоз, действаща чрез службите на Бюрото за съвети към граждани.
— Може да са смахнати — съгласи се Страйк. — Ненормалните се палят от убийствата. Действат им някак. Най-малкото някой ги изслушва какво имат да кажат.
Млада жена с хиджаб ги наблюдаваше как разговарят от отсрещната седалка. Имаше големи и добри бистро кафяви очи.
— Ако някой наистина е влизал в къщата на четвърти, бих казал, че бурката е дяволски добър начин да не бъдеш разпознат на влизане и излизане. Сещаш ли се за друго облекло, което напълно да прикрива лицето и тялото и да не стъписва околните?