— Няма начин да подскачаш в снега по Лили Роуд в това състояние. Ще ти хванем такси и се връщаш в офиса…
— Не. Искам да свърша нещо — отряза нервиран той. — Анстис е убеден, че е Лионора. А не е.
Всичко се свеждаше до най-основното при наличието на такава болка.
— Добре — каза Робин. — Ще се разделим и ти ще продължиш с такси. Така става ли? Става ли? — повтори напрегнато.
— Добре — призна се той за победен. — Ти иди в „Клемънт Атли Корт“.
— Какво търся?
— Камери. Удобни скривалища за дрехи и черва. Кент няма как да ги държи в апартамента си, ако тя ги е взела; ще завонят. Снимай с телефона си всичко, което ти се види полезно…
Видя му се жалко несъществено, докато го изричаше, но все нещо трябваше да прави. По някаква причина постоянно си припомняше Орландо с нейната широка блуждаеща усмивка и пухкавия й орангутан.
— А после? — попита Робин.
— Съсекс стрийт — отвърна Страйк след няколко секунди обмисляне. — Същото нещо. Като приключиш, обади ми се, за да си уговорим среща. А на мен дай адресите на Тасъл и Уолдгрейв.
Тя му връчи листче.
— Ще ти хвана такси.
Преди да е успял да й благодари, вече беше излязла на студената улица.
26
Налага се да стъпвам предпазливо: по тези тротоари, хлъзгави от лед, човек трябва да се пази да не си счупи врата…
За щастие, Страйк още имаше онези петстотин лири в брой в портфейла си, платени му, за да намушка с нож тийнейджър. Поръча на таксиметровия шофьор да го откара на Фулъм Палас Роуд, където живееше Елизабет Тасъл, като обръщаше специално внимание на маршрута, и щеше да стигне до там за четири минути, ако не бе зърнал магазин на „Бутс“. Помоли шофьора да спре и да изчака и малко след това се появи от аптеката, като се движеше далеч по-лесно с помощта на регулиращ се бастун.
Прецени, че жена в добра форма би могла да вземе разстоянието пеша за по-малко от половин час. Елизабет Тасъл живееше по-далеч от мястото на убийството в сравнение с Катрин Кент, но Страйк, който познаваше района сравнително добре, беше сигурен, че би могла да мине и по-напряко по задните улици с жилищни сгради, като по този начин щеше да избегне и охранителни камери, и проследяване от кола.
Домът й изглеждаше мрачен и неприветлив в този сив зимен ден. Поредната викторианска къща от червени тухли, но лишена от достойнството и чара на сградите по Талгарт Роуд, тя бе разположена на ъгъл и пред нея имаше усойна градина, обрасла с неподдържани храсти златен дъжд. Отново заваля мокър сняг, докато Страйк стоеше загледан над градинската порта и се опитваше да запази цигарата си запалена, прислонил я с длан. Прозорците на втория етаж гледаха към гробището „Фулъм Палас Роуд“, което представляваше особено потискаща гледка в този сезон с голите си дървета, протегнали клони като кокалести ръце към бялото небе, и редовете от надгробни камъни, губещи се в далечината.
Можеше ли да си представи Елизабет Тасъл с нейния елегантен черен костюм, аленото й червило и неприкрития й гняв срещу Оуен Куин да се връща под прикритието на мрака, оляна с кръв и киселина и понесла торба, пълна с черва?
Студът щипеше безпощадно врата и пръстите на Страйк. Той смачка с обувка угарката от цигарата си и помоли таксиметровия шофьор, наблюдавал го с любопитство, примесено с подозрение, как оглежда къщата на Елизабет Тасъл, да го откара до Хазлит Роуд в „Кенсингтън“. Отпуснат на задната седалка, изпи няколко обезболяващи с вода, купени от „Бутс“.
В таксито бе задушно и миришеше на застоял тютюнев дим, нечистотия и стара кожа. Чистачките на предното стъкло свистяха като приглушени метрономи и ритмично разчистваха замъглен изглед на широкия и оживен Хамърсмит Роуд, където едни до други бяха разположени малки административни сгради и къси участъци от редови жилища. Страйк се загледа към старческия дом „Назарет Хаус“: пак от червени тухли, подобен на църква и излъчващ покой, но с добре охранявани порти с будка, поставящи строго разграничение между питомците му и останалото гражданство.
През замъглените прозорци се видя „Блайд Хаус“ — величествена като дворец сграда с бели куполи, която приличаше на голяма бледорозова торта на фона на сивата киша. Страйк имаше бегъл спомен, че е използвана като склад за един от големите музеи. Таксито зави надясно по Хазлит Роуд.