— О, не знам… Ще попитам. Оставям ви на изчакване.
Ала се оказа твърде несръчен с телефонната система, защото след силно прещракване линията остана отворена. Страйк чуваше в далечината как Рейф информира шефката си, че Страйк е на телефона, чу и как тя попита високо и нетърпеливо:
— Този пък какво иска сега, по дяволите?
— Не каза.
Тежки стъпки, шумът от телефонна слушалка, вдигната от бюрото.
— Ало?
— Елизабет — приветливо изрече Страйк, — това съм аз, Корморан Страйк.
— Да, Рейф ми каза. Какво има?
— Питам се дали е възможно да се срещнем. Все още работя за Лионора Куин. Тя е убедена, че полицията я подозира в убийството на мъжа й.
— И за какво искате да говорите с мен? Аз не мога да ви кажа направила ли го е, или не.
Страйк си представяше шокираните лица на Рейф и Сали, слушащи разговора в овоняния стар офис.
— Имам още няколко въпроса за Куин.
— О, за бога — изръмжа Елизабет. — Хубаво де, мога да се освободя утре за обяд, ако ви устройва. Иначе съм заета чак до…
— Утре е чудесно — каза Страйк. — Но не е нужно да е обяд, бих могъл…
— За обяд ми е удобно.
— Отлично — побърза да каже Страйк.
— „Пескатори“ на Шарлот стрийт — съобщи тя. — В дванайсет и половина, ако не ви уведомят за промяна.
И затвори.
— На тия литератори само обяди им дай — промърмори Страйк. — Дали е много пресилено да си помисля, че не ме искат у дома си, та да не зърна червата на Куин във фризера?
Усмивката на Робин помръкна.
— Знаеш ли, така можеш да изгубиш приятели — отбеляза тя, докато обличаше палтото си. — Като се обаждаш на хората и искаш да им задаваш въпроси.
Страйк изпъшка.
— Не те ли е грижа? — попита тя, когато напуснаха топлия салон и излязоха на режещия студ под острите снежинки, падащи по лицата им.
— Имам си достатъчно много приятели — отвърна Страйк искрено и без перчене. — Трябва всеки ден да пием по бира на обяд — добави и опря тежестта си на бастуна, когато поеха към метрото с наведени глави срещу валящия сняг. — Добро разтоварване е по средата на работния ден.
Робин, нагодила крачка към неговата, се усмихна. Денят й бе доставил по-голямо удоволствие от едва ли не всеки друг, откакто работеше за Страйк, ала Матю, който помагаше да се подготви погребението на майка му в Йоркшър, не биваше да узнава за това второ ходене в пъб в рамките на два дни.
27
Как да се доверя на човек, за когото знам, че предал е приятел?
Огромен снежен килим застилаше Великобритания. В сутрешните новини се видя, че Североизточна Англия вече е потънала под пухкава белота, имаше заседнали коли, подобни на заблудени овце, а фаровете им светеха немощно. Лондон чакаше своя ред под все по-прихлупващото се небе и Страйк, погледнал към синоптичната карта, докато се обличаше, се почуди дали пътуването му до Девън утре щеше да е възможно, дали магистралата М5 изобщо щеше да е проходима. Колкото и решен да бе да се срещне с обездвижения Даниъл Чард, чиято покана го порази като извънредно странна, опасяваше се да кара дори автоматик, при положение че кракът му бе в такова състояние.
Кучетата сигурно още бяха на Мъкинг Маршиз. Представяше си ги, докато поставяше протезата си, а коляното му бе по-подуто и болезнено от всякога; чувствителните им носове душеха най-новите попълнения по сметището под заплашителните оловносиви облаци и кръжащите чайки. Може би вече бяха тръгнали, предвид ограничената дневна светлина, и теглеха водачите си през заледения боклук в търсене на вътрешностите на Оуен Куин. Страйк бе работил с кучета търсачи. Поклащащите им се задници и въртящите се опашки винаги внасяха несъответстващо весела нотка в издирванията.
Притесни го болката при слизането по стълбите. То се знае, в един идеален свят щеше да прекара предишния ден с лед, поставен в края на ампутирания си крак, който щеше да е вдигнат нависоко, а не препускащ из цял Лондон, защото имаше нужда да се спре да мисли за Шарлот и сватбата й, която скоро щеше да се извърши в реставрирания параклис на Замъка на Крой… а не Кройския замък, защото това дразни шибаното семейство. Само още девет дни…
Телефонът на бюрото на Робин иззвъня в момента, в който той отключи стъклената врата. Потрепна от болка, когато се забърза да го вдигне. Изпълненият с подозрения любовник и шеф на госпожица Брокълхърст желаеше да информира Страйк, че секретарката му била у дома в неговото легло с лоша настинка, тъй че не бивало да му начислява такса за следене, докато тя не се изправела отново на крака. Страйк едва бе оставил слушалката на вилката, когато телефонът иззвъня отново. Друга клиентка, Каролайн Ингълс, съобщи с глас, треперещ от емоции, че тя и шавливият й съпруг се помирили. Страйк й изказваше неискрени поздравления, когато пристигна Робин с порозовяло от студа лице.