— Жено, мисля за това, което ни говори докторът! — бе възкликнал той след дълги часове безсъница.
— И аз си мисля, още откакто си отиде — бе отговорът на доблестната стопанка.
— Моето мнение е, че има известна истина във всичко това и че ние може би сме били повече егоисти, отколкото си мислим! Кой знае дали малкият няма право на някакво голямо богатство, от което го е лишила нашата небрежност?… Кой знае дали дванадесет години не го оплаква едно семейство, което справедливо би могло да ни обвини, че нищо не сме сторили да му го върнем?
— Точно това си повтарям — отговори Катрина с въздишка. — Ако майка му е жива, горката жена, каква ли мъка е за нея да мисли, че детето й се е удавило!… Заставам на нейно място и си представям, че така сме загубили нашия Ото!… Никога не бихме се утешили!
— Не само майката ме безпокои, защото по всяка вероятност тя е умряла — подхвана Херсебум след известно мълчание, прекъсвано от нови въздишки от едната и от другата страна. — Как да предположим, ако тя е била още жива, че едно дете на тази възраст би пътувало без нея или би могло да бъде завързано за един спасителен пояс и оставено самичко на произвола на океана?…
— Истина е… Но какво знаем ние?… Може би и тя по чудо се е спасила!
— А може би дори са й взели детето!… Тази Мисъл ме е спохождала понякога — поде Херсебум. — Кой знае дали някой е нямал интерес да го премахне?… Да го върже така върху спасителен пояс е нещо съвсем необичайно, така че всички предположения са вероятни… В такъв случай ние ставаме съучастници в престъпление, подпомогнали сме успеха му!… Не е ли страшно да си го помислиш?…
— Кой би ни казал подобно нещо на нас, които вярвахме, че вършим толкова благородно дело, като осиновяваме бедничкото дете?
— О! Ясно е, не сме вложили зъл умисъл! Хранихме го, отгледахме го според силите си! Въпреки това сме постъпили много необмислено и малкият ще бъде може би прав един ден да ни укори!
— Колкото за това, няма нужда да се страхуваме, сигурна съм. Ала достатъчно е ние лично да има за какво да се упрекваме!
— Странно е, че едно и също деяние, погледнато от различна страна, би могло да бъде преценявано по толкова противоположни начини! Никога не бих дори си въобразил подобно нещо!… А бяха достатъчни няколко думи на доктора, за да ни объркат главите!
Така разговаряха добрите хорица. Резултатът от тези нощни разсъждения беше идването на мастер Херсебум да се посъветва с доктор Швериенкруна какво е възможно да стори, за да оправи грешката от миналото.
Докторът не показа първоначално, че смята да се върне към снощния разговор. Посрещна благосклонно рибаря, разговаря с него за времето и за цените на рибата, но се престори, че приема неговото посещение за обикновено посещение на учтивост.
Това съвсем не допадаше на мастер Херсебум, който започна да обикаля около предмета на своите тревоги, говореше за училището на Малариус и най-после реши да се хвърли направо в дълбокото.
— Господин докторе — каза той решително, — жена ми и аз цяла нощ сме мислили за това, което ни казахте снощи за малкия… Никога и през ум не ни е минавало, че му причиняваме някакво зло, като го отглеждаме като наше дете!… Ала ние променихме нашето мнение и аз бих искал да зная какво ще ни посъветвате, за да не грешим повече поради невежество. Мислите ли, че има още време да потърсим семейството на Ерик?
— Никога не е късно да изпълним дълга си — отговори докторът, — макар че днес вече несъмнено задачата ще бъде много по-сложна, отколкото в първия момент… Бихте ли я доверили на мен? Аз с удоволствие ще се заема с тази задача и ви обещавам да я изпълня най-добросъвестно, при едно условие все пак: да ми поверите същевременно детето да го заведа в Стокхолм…
Удар с чук по главата не би зашеметил толкова мастер Херсебум. Той побледня и очевидно се развълнува.
— Да ви дам Ерик!… Да го изпратя в Стокхолм?… И защо така решихте, господин докторе? — запита той с развълнуван глас.
— Ще ви обясня… Това, което привлече моето внимание към това дете, бяха едновременно не само физическите особености, които от пръв поглед го отличаваха от неговите съученици, но и неговият жив ум, подчертаното му призвание за,висша наука. Преди Да узная по каква случайност то е попаднало в Норое, казах си, че ще бъде убийство да бъде оставено едно толкова даровито момче в едно селско училище, макар и при учител като Малариус, защото то не намира в него нищо, което може да подпомогне развитието на неговите изключителни способности: нито музеи, нито научни сбирки, нито библиотеки, нито достойни за него съперници… Точно това ме подбуди да разпитам за Ерик; за да узная каква е неговата история. Още преди да я науча, аз вече имах най-голямо желание да дам на това дете възможност за едно пълно обучение. Впрочем вие лесно ще разберете, че веднъж получил сведенията, които Ми дадохте, аз още повече се привързах към този план. И не е възможно мисията, с която съм склонен да се заема в негова изгода, да ме отклони от плана… Не е необходимо, мастер Херсебум, да ви напомням, че вашият осиновен син принадлежи на богато и достопочтено семейство. Искате ли вие, ако го намеря, да се изложа, като му върна едно дете, възпитано на село и лишено от образованието, без което то не ще бъде на място в своята нова среда? Това няма да бъде разумно, вие сте доста здравомислещ човек, за да го разберете…