Мастер Херсебум наведе глава. Без да усети, две едри сълзи течаха по обветрените му страни.
— Но тогава — каза той — това ще бъде окончателна раздяла! Преди още да знаем дали малкият ще намери друго семейство, трябва да го изгоня от дома!… Премного искате от мене, господин докторе, премного от моята жена!… Детето е щастливо у нас!… Защо да не го оставим при нас, поне докато не е осигурено с по-добра участ?
— Щастливо!… Кой ви казва, че ще бъде така и по-сетне?… Кой ви гарантирал че като порасне Ерик, не ще съжалява, че е бил спасен! Умен, виден, какъвто ще бъде може би, той ще се задушава в живота, който вие може да му създадете в Норое, скъпи ми Херсебум!
— Бога ми, господин докторе, този живот, който вие презирате, е доста добър за нас!… А защо не и за малкия?!
— Не го презирам! — възкликна разпалено ученият. — Никой повече от мене не се възхищава и Не почита труда!
Допускате ли вие, мастер Херсебум, че съм могъл да забравя откъде съм излязъл!… И баща ми, и дядо ми бяха рибари също като вас! И тъкмо защото те са били предвидливи да ми дадат образование, аз ценя това благодеяние с истинската му стойност и бих искал да го осигуря на едно дете, което го заслужава!… Единствено неговият интерес ме ръководи, повярвайте ми…
— Е, знам ли?… Ерик ще бъде доста голям, когато направите от него „господин“, който не ще умее да си служи с ръцете!… И ако вие не намерите семейството му, което е твърде допустимо след дванадесет години, хубаво ще се наредим!… Ех, господин докторе, хубав е животът на човека по море и си струва като всеки друг!… Под краката ти една здрава лодка, свеж вятър в косите ти и четири-пет дузини моруни на въдиците ти на дъното, тогава един норвежки рибар не се плаши от нищо и никому нищо не дължи!… Казвате, че Ерик няма да бъде щастлив от такъв живот! Позволете ми да не го вярвам! Добре познавам това дете! Обича книгите, ала повече от всичко обича морето! Сякаш момчето все още помни, че го е люляло и всички музеи на света не ще го утешат, че е далеч от него!
— Но ние в Стокхолм също имаме море — каза с усмивка докторът, трогнат въпреки волята си от тази прочувствена съпротива.
— Най-сетне — подхвана рибарят, кръстосал ръце — какво искате по-точно? Какво предлагате, господин докторе?
— Ето на! Вие разбирате добре, че след всичко казано чувствате необходимостта да сторите нещо, нали? И така, ето какво предлагам. Ерик е на дванадесет, близо тринадесет години и явно е извънредно надарено дете. Няма значение откъде идва… Да оставим настрана въпроса за произхода му… Той заслужава да му се дадат средства да развива и оползотвори своите способности — ето това ни занимава сега… Аз съм богат и нямам деца. Наемам се да му доставя тези средства, да му дам най-добрите учители и всички възможни улеснения да използува техните уроци… Опитът ще продължи две години… В този промеждутък аз ще съм пристъпил към действие, ще предприема търсения, ще поместя съобщения във вестниците, ще преобърна земя и небе, за да открия родителите на детето. Ако за две години не успея, значи че никога не ще успея. Намерят ли се родителите те ще решават естествено какво трябва да правим. В противен случай аз ви връщам Ерик. Той ще е вече на петнадесет години. Ще е видял свят. Ще е дошъл часът да му се каже истината за неговия произход. Той ще е в състояние с наши съвети и по обоснованите преценки на своите учители да реши с най-добро разбиране на нещата какъв път да поеме. Поиска ли да стане рибар, не ще имам нищо против. Поиска ли да продължи учението си, той явно ще бъде достоен за това и аз се нагърбвам да му помогна да го завърши, да му дам професия по негов избор. Нима всичко това не ви се струва разумно?
— Нещо повече. Самата мъдрост говори от вашите уста, господин докторе! — възкликна мастер Херсебум, победен и на последните си позиции. — Ето какво значи все пак да си учил! — подхвана той, клатейки глава. — Лесно човек се преборва с невежи хора! Трудното сега ще бъде да повторя всичко това на жена си!… Скоро ли ще отведете малкия?…