— Утре!… Не мога нито с ден да отложа завръщането си в Стокхолм.
Мастер Херсебум въздъхна, сякаш изплака.
— Утре!… Скоро е!… — рече той. — Ех, каквото има да става, да става… Аз ще говоря с жена си…
— Това е. Посъветвайте се с Малариус. Ще видите, че и той е на моето мнение.
— О! Аз никак не се съмнявам — отговори рибарят с тъжна усмивка.
Той стисна ръката, подадена му от Швериенкруна, и си тръгна, дълбоко замислен.
Вечерта преди вечеря докторът отново се отправи към жилището на мастер Херсебум. Намери семейството събрано край огнището както предишната вечер, ала вече не със същите чувства на спокойствие и щастие. Бащата седеше далече от огнището мълчалив, с отпуснати ръце. Катрина с насълзени очи стискаше в своите ръце ръцете на Ерик, който с въодушевено от очакването на новата си участ лице и с поглед, засенчен от тъгата да напусне всичко това, което обичаше, не беше наясно на кое от чувствата да предостави предимство. Малката Ванда беше захлупила глава върху коленете на рибаря. От нея се виждаха само дългите сребристоруси плитки, които лежаха тежко върху нейните крехки и нежни рамене. Ото, също видимо развълнуван от предстоящата раздяла, стоеше, без да помръдне, до своя приемен брат.
— Я виж какви сте посърнали и наскърбени! — провикна се докторът, спрял на прага. — Ако Ерик беше на път за най-далечната и най-опасната експедиция, не бихте скърбили повече, отколкото сега! Наистина няма защо, мили приятели, уверявам ви! Стокхолм не е на другия край на земята и детето не ви напуска завинаги! Ще може да ви пише и не се съмнявам, твърде често! Така е с всички момчета, които постъпват в колеж. След две години той ще се върне пораснал и много образован, съвършен във всяко отношение! Това ли е големият повод за отчаяние? Наистина не е разумно да се държите така!
Катрина беше се изправила с вроденото достойнство на селянките от Север.
— Хер доктор, бог ми е свидетел, че съм ви дълбоко признателна за това, което правите за нашия Ерик — каза тя. — Не бива да ни се сърдите, че неговото заминаване ни натъжава. Херсебум ми обясни, че това е необходима раздяла. Аз се подчинявам. Не искайте тя да става без съжаление!
— Мамо — възкликна Ерик, — няма да тръгна, щом ви е толкова мъчно.
— Не, детето ми — поде достойната жена,, прегръщайки го. — Образованието е благо, което ние нямаме право да ти откажем! Хайде, сине мой, благодари на господин доктора, който иска да ти го осигури, и винаги му доказвай чрез твоето усърдие в учението, че ти цениш неговите големи добрини!
— Хайде, хайде! — каза докторът, чиито очила сякаш се покриха с особена омара. — И мен ли искате да натъжите? Нека говорим по-скоро за практични работи, ще бъде по-добре. Добре сте разбрали, нали, че става дума да тръгнем утре рано сутрин и всичко трябва да бъде готово? Като казвам всичко, това не означава, че е необходим някакъв голям багаж. Ще отидем с шейна до Берген, откъдето ще вземем влака. На Ерик е необходимо малко бельо и в Стокхолм ще намери това, което ще му потрябва…
— Всичко ще бъде готово — отговори просто стрина Херсебум. — Ванда — добави тя с норвежка учтивост, — господин докторът още стои прав!
Момиченцето побърза да изтласка едно голямо кресло от лакиран дъб.
— Аз тръгвам — заяви докторът. — Малариус ме очаква за вечеря… Е, флика ’ — продължи той, слагайки ръката си на русата детска глава, — много ли ми се сърдите, че вземам брат ви?
— Не, господин докторе — отговори сериозно Ванда. — Ерик ще бъде по-щастлив там. Той не е създаден да остане на село!
— А вие, мило дете, ще бъдете ли нещастна без него?
— Плажът ще остане празен — отговори детето любезно. — Чайките ще го търсят и няма да го намерят. Малките сини вълни ще се чудят, че не го виждат вече, и къщата ще ми се струва празна! Но Ерик ще бъде доволен, защото ще има книги и ще стане учен.
— И неговата добра сестричка ще се радва на щастието му, нали, мило дете? — каза докторът, целувайки по челото девойчето. — И тя ще се гордее с него, когато той се завърне!… Хайде, ето че уредихме една работа! Трябва да тръгвам веднага! До утре!
— Господин докторе — продума плахо Ванда, — имам желание и аз да ви поискам нещо.
— Кажете, флика!
— Бяхте споменали, че тръгвате с шейна. Бих искала с позволението на баща ми и на мама да ме оставите да ви заведа до първата станция.
— Ах!… Ах!… Вече определих за това Регнилда, дъщерята на моя директор!