— Зная това, и то лично от нея. Ала тя е съгласна да ми отстъпи мястото си, ако вие сте съгласен да й позволите.
— В такъв случай вие трябва само да получите позволението на татко и мама.
— Получила съм го.
— Имате тогава и моето, мило дете — каза докторът на тръгване.
На другия ден сутринта, когато голямата шейна спря пред къщата на Херсебум, малката Ванда според желанието си държеше юздите, седнала на капрата. Тя щеше да кара до последното село, където докторът щеше да наеме друго момиче и така нататък до Берген. Такъв кочияш от нов вид непременно ще учуди чужденеца, ала в Швеция и Норвегия
——
’ Флика — девойка. — Б. пр.
това е обичай. Мъжете считат, че си губят времето с тези задължения и нерядко поверяват на десет-дванадесет годишни деца тежко натоварени впрягове, които те съвсем ловко умеят да водят.
Докторът вече се беше настанил в задната част на шейната, добре закътан в своите кожи. Ерик седна до Ванда, след като нежно бе прегърнал баща си и брат си, които сдържано му изразиха с мълчаливата си тъга мъката, която им причиняваше неговото заминаване, а сетне добрата Катрина, коЯто беше по-откровена.
— Сбогом, сине! — говореше тя през сълзи. — Не забравяй никога това, което са те научили твоите бедни родители! Бъди честен и доблестен! Никога недей да лъжеш! Залягай хубаво над книгите! Покровителствувай винаги по-слабите от тебе! И ако ти не намериш щастието, което заслужаваш, върни се да го търсиш при нас!
Ванда подкара коня, който пое бърз тръс и звънчетата му зазвънтяха. Въздухът беше студен и пътят заледен като стъкло. Съвсем близко до хоризонта едно бледо слънце хвърляше златистата си мантия върху снежния пейзаж. След няколко минути Норое изчезна в далечината.
4. В СТОКХОЛМ
Доктор Швериенкруна живееше в Стокхолм в една великолепна къща дворец, разположена на остров Стадсхолмен. Този квартал беше „най“-старият и „най“-изисканият в тази омайна столица, една от „най“-красивите, от „най“-привлекателните в Европа — една от тези, които чужденците биха посещавали най-често, ако модата и превзетостта имаха върху маршрутите на обикновения турист поне толкова влияние, колкото върху формата на шапката му.
Простряла се между езерото Мелар и Балтийско море, върху група от осем острова, свързани с безброй мостове и поръбени с великолепни кейове, оживени от движението на параходи, служещи за омнибуси от весело, трудолюбиво и доволно население, най-гостоприемното, най-учтивото и най-образованото в Европа, Стокхолм със своите големи обществени градини, библиотеки, музеи, научни институти е същинска Северна Атина, а същевременно и голям значителен: търговски център.
Ерик обаче беше още под впечатлението, което му бе оставила Ванда, когато се разделяше с него след първата станция. Сбогуването бе много по-тежко, отколкото можеше да се очаква на тяхна възраст. Двете млади сърца не съумяха да скрият един от друг дълбокото си вълнение.
Ала когато колата, която бе дошла на гарата да посрешне Ерик, спря пред една къща от червени тухли, чиито двойни прозорци блестяха под газовото осветление, Ерик остана изумен. Медното чукче на вратата му се стори от най-фино злато. Вестибюлът с мраморни плочи, украсени със статуи, с бронзови канделабри, с големи китайски вази го поразиха. Докато един слуга в ливрея сваляше кожите от господаря си и го питаше как е със здравето с онази сърдечност, която е присъща на шведската прислуга, Ерик с удивени очи гледаше наоколо си.
Гласовете привлякоха вниманието му към стълбата с големи дъбови перила, постлана с дебел килим. Той се обърна и видя две личности, чието облекло му се стори последна дума на елегантността. Едната беше жена с посивели коси, средна на ръст, гордо изправена, с черна плисирана рокля, доста къса, та можеха да се видят червени чорапи на жълти ивици и обувки с катарами. На колана й висеше огромна връзка ключове, окачени на синджирче. Държеше главата си вирната и въртеше на всички страни живите си и проницателни очи. Това беше ГретаМария, икономката на доктора, безспорният диктатор на къщата по всички въпроси от готварски и домакински характер.
Зад нея слизаше момиченце на единадесет-дванадесет години, което в очите на Ерик се показа като приказна принцеса. Вместо националното облекло, което единствено бе виждал да носи някога дете на тази възраст, тя беше с кадифена тъмносиня рокля над коленете. Русите й коси се спускаха на копринени талази. Беше обута с черни чорапи и лачени обувки. Панделка с черешов цвят, вързана на главата й като пеперуда, одухотворяваше със своя жив цвят едно странно и бледо лице, озарено от излъчването на големите й зеленикави очи.