— Имате право — казваше важно първият в отговор и на най-лютите укори.
— Скъпи ми Швериенкруна, вие знаете много добре, че напразно се мъчите да ме поучавате! — казваше, смеейки се, господин Бредейорд. — През целия си живот ще допускам на вист най-грубите грешки и лошото е, че никога не ще се разкайвам!
Какво да се прави с толкова упорити грешници? Докторът се виждаше принуден да сдържа своите критики, ала четвърт час по-късно ги подновяваше, защото беше непоправим.
Тази вечер точно случаят налагаше той да губи всеки път. Така неговото лошо настроение се прояви в най-груби забележки за професора, за адвоката и дори за „мора“, когато у това въображаемо лице липсваше необходимият брой козове, които докторът считаше, че има право да намери у него.
Но професорът невъзмутимо подреждаше своите жетони, а адвокатът отговаряше с грубовати шеги на най-горчивите упреци.
— Защо искате да сменя метода си, след като аз печеля с лоша игра, а вие губите с великолепна игра? — казваше той на доктора.
Така прекараха до десет часа. Кайса приготви чая в един великолепен меден самовар и го поднесе много любезно, после тихичко си отиде. След малко госпожа Грета дойде и повика Ерик да го заведе в определеното за него помещение — хубава малка бяла и чиста стаичка на втория етаж — и тримата приятели останаха сами.
— Ще ни кажете ли най-сетне кой е този малък рибар от Норое, който чете Гибън в оригинал? — запита тогава Бредейорд, подслаждайки втората си чаша чай. — Или пък тази тайна трябва да бъде грижливо запазена и недостъпна за нашето любопитство?
— Няма нищо тайнствено и на драго сърце ще ви разкажа историята на Ерик, ако сте способни да я запазите за вас — отговори Швериенкруна с още малко останало чувство на недоволство.
— А, знаех си аз, че в това трябва да има някаква история — възкликна адвокатът, намествайки се удобно в едно кресло. — Слушаме ви, скъпи приятелю, и бъдете сигурен, че вашето доверие ще се оправдае! Признавам си, че това човече ме вълнува в момента като загадка.
— Наистина е една жива загадка — подхвана докторът, поласкан от интереса на своя приятел, — една загадка, чието решение, смея да вярвам, твърде вероятно съм намерил. Ще ви съобщя всички дадености. От ваша страна пък ще ми кажете дали вашето заключение съвпада със моето.
Господин Швериенкруна се облегна на голямата фаянсова печка и подхващайки нещата от началото на този разказ, той разправи как Ерик е привлякъл вниманието му в училището на Норое и как е събрал сведения за него. Разказа какво беше научил от господин Малариус и от мастер Херсебум. Не пропусна нито една подробност, спомена за спасителния пояс с името „Цинтия“, за бебешките дрешки, които стрина Катрина му беше показала, за бродирания на тези дрешки инициал, за кораловата дрънкулка, за девиза, най-сетне за ярко изразените у Ерик характерни народностни черти.
— Сега вече имате условията на задачата такава, каквато се оформи пред мен — добави той. — Бързам да ви обърна внимание, че колкото и изключително да е образователното постижение на детето, то е вторично явление, дължимо на намесата на Малариус, което не бива да се взема под внимание. Тъкмо това образователно постижение привлече вниманието ми и ме подтикна да разпитам за момчето. В действителност това няма съществено значение във въпроса, който поставям така: „Откъде е дошло детето? Накъде трябва да насочим търсенията, за да открием неговото семейство?“
Действителните предпоставки на задачата, единствените, които биха могли да ни ръководят, са следните:
1. Физическите расови белези у детето;
2. Името „Цинтия“, написано на спасителния пояс.
По първата точка няма никакво съмнение: детето е от келтска раса. То представя келтски тип съвършена красота и чистота.
По втората точка „Цинтия“ е положително името на кораба, чиято принадлежност е бил спасителният пояс. Това име подхожда и на немски кораб, и на английски. Обаче не е било написано с готически букви. Следователно корабът е бил английски или за по-голяма точност англосаксонски.
Всичко впрочем потвърждава това предположение, защото само английски кораб, отивайки в Инверс или в Оркадите или идвайки от тях, би могъл да бъде изтласкан от бурята в околностите на Норое. И недейте забравя, че малката жива отломка не е могла да плава продължително, защото тя е издържала на глада и опасностите в своето несигурно плаване! Е, след цялото това изложение какво е вашето заключение, мои мили приятели?
Нито професорът, нито адвокатът не счетоха за уместно да продумат думица.
— Вие сигурно не съзирате заключението — продължи докторът с тон, в който прозираше скрито тържество. — Може би допускате някакво противоречие между тези две условиЯ дете от келтска раса и кораб с англосаксонско име? То е само защото вие пренебрегвате едно важно обстоятелство — наличието край бреговете на Великобритания на един народ от келтска раса, от британския остров — от Ирландия! Аз също отначало не бях помислил за това и именно то ми попречи да видя ясно решението на задачата. По-нататък решението се налага: детето е ирландче! Не мислите ли така, Хохстед?