От всичко на света почтеният професор най-много мразеше да казва някакво положително съждение по какъвто и да е въпрос. И трябва да признаем основателно, че в настоящия случай, поставен на неговата безпристрастна оценка, всяко мнение би било най-малко прибързано. Той се задоволи да кимне уклончиво, казвайки:
— Безспорно ирландците са келтски клон от арийската раса.
Това положително не беше такъв афоризъм, който би бил преценен като крайно смел. Но доктор Швериенкруна не искаше нищо повече и счете, че е изцяло потвърждение на неговата теория.
— Сами ще се съгласите! — възкликна той разпалено. — Тъй като ирландците са келти, детето има всички отличителни черти на келтската раса и тъй като „Цинтия“ е английски кораб, ясно е, че сме хванали необходимата нишка да открием семейството на бедното дете. Именно във Великобритания трябва да търсим. Вероятно няколко съобщения в „Таймс“ ще са достатъчни да попаднем на следите му.
Докторът несъмнено щеше да развие свой план за търсенето, когато забеляза подчертаното мълчание, което адвокатът хранеше, и леко ироничния поглед, с който сякаш посрещаше неговите изводи.
— Ако не приемате моето мнение, Бредейорд, трябва да ми кажете. Знаете, че аз не се страхувам от спорове! — каза той, спирайки рязко.
— Нищо не съм казал! — отвърна г-н Бредейорд. — Хохстед е свидетел, че не съм казал нищо…
— Не, но аз ясно виждам, че вие не споделяте моето мнение! Любопитен съм да науча защо? — запита докторът, обзет от сприхавото настроение, което бе придобил от виста. — Английско име ли е „Цинтия“? — добави той заядливо. — Да, щом като не е написано с готически букви, което пък би свидетелствувало за немски кораб… Ирландците келти ли са? Положително! Детето има ли всички белези на келтската раса? Вие можахте лично да прецените това, дори бяхте поразен преди още аз да бях отворил уста по този повод! Идвам до заключение, че е необходима доста голяма злонамереност да не приемате моето мнение и да не признаете заедно с мен, че детето трябва да е от ирландско семейство!
— Злонамереност е много силно казано — отвърна Бредейорд. — Ако думата е отправена към мене, аз още не съм изразил ни най-малко съмнение…
— Не, ала достатъчно ясно показвате, че не споделяте моето!
— Може би е мое право!…
— Тогава трябва да предложите основателен довод в подкрепа на вашата теза!
— Кой ви казва, че имам такъв довод?
— Тогава става дума за системна опозиция, необходимостта да ми противоречите във всичко както на виста?
— Съвсем не ми е минало през ум подобно нещо, уверявам ви! Вашето разсъждение не ми се струва толкова неопровержимо, това е то.
— И в какво точно, ако обичате? Любопитен съм да узная! .
— Твърде дълго е да ви обяснявам. Ето че удари вече единадесет часът! Ограничавам се да ви предложа един облог: да заложим вашия Плиний от Алдо Мануций срещу моя Квинтилиан, първо издание, венецианско, че вие не сте отгатнали вярно и че детето не е ирландче!
— Знаете, че не обичам да се обзалагам — каза докторът, смекчил се най-сетне от това неизчерпаемо добро настроение. — Аз ще бъда толкова доволен да ви опровергая, че приемам вашето предизвикателство.
— Хайде, ето една оправена работа… Колко време ви е необходимо за вашите търсения?
— Няколко месеца надявам се да стигнат, но с Херсебум се условихме за две години, за да бъда по-сигурен в моята работа.
— Добре, аз ви давам две години. Хохстед ще ни бъде арбитър. И без сръдни, нали?
— Разбира се, без сръдни. Но виждам вашия Квинтилиан изпаднал в голяма опасност да дойде до моя Плиний — отвърна докторът.
И след като стисна ръцете на двамата си приятели, той ги изпрати до вратата.
5. ТРИНАДЕСЕТТЕ КОЛЕДНИ ДНИ
Още на следния ден новият живот на Ерик пое своя правилен път. Доктор Швериенкруна го заведе при един шивач, който го облече като гражданин, после го представи на директора на едно от най-добрите училища в града. То беше от тези, които наподобяват на нашите гимназии и в Швеция се наричат „Средни училища“. В тях изучават стари и нови езици, основните предмети и всичко, което е необходимо да се знае, преди да се пристъпи към висшето образование в университетите. Както в Германия и Италия — всички ученици са приходящи. Тези, чиито семейства не са в града, живеят при учителите или при настойници. Училищната такса е много умерена. Тя дори се анулира, ако детето няма средства да я плати. Големи гимнастически зали са определени за всеки от тези горни класове. По такъв начин .успоредно с умственото развитие винаги върви и физическото.