— Ванда е станала голямо момиче — продума гордо майка й. — И да знаеш, Ерик, колко е умна, как се старае да учи откакто си заминал! Сега тя е най-силната в училище. Господин Малариус казва, че само тя може да го утеши, че ти не си вече сред неговите ученици.
— Милият господин Малариус, ще бъда много щастлив също да го прегърна! — възкликна Ерик. — Така, значи нашата Ванда много е напреднала в учението? — подхвана той любопитно, докато момиченцето се червеше до корена на косите си от майчините похвали.
— Тя се обучава също така да свири на орган — добави мама Катрина — и господин Малариус твърди, че тя има най-хубавия глас от целия хор!
— О! Несъмнено аз намирам една съвършена млада персона! — рече Ерик развеселен, за да разсее смущението на сестра си. — Още утре тя трябва да ни покаже своите дарби.
И непринудено прехвърли разговора за добрите хора в Норое, разпитвайки за всеки, осведомявайки се за другарите си, за всичко станало откакто бе заминал, за случки в риболова, за всякакви подробности от местния живот. После беше редно да задоволи любопитството на семейството, да разкаже за живота си в Стокхолм, да спомене за госпожа Грета, за Кайса и доктора.
— Това ме подсети, че нося едно писмо за вас, татко — каза той, като го вадеше от вътрешния джоб на сакото си. — Не зная какво съдържа, но докторът ме предупреди да внимавам, защото то ме засягало.
Мастер Херсебум пое широкия запечатан плик и го постави до себе си на масата.
— А няма ли да го прочетете? — запита Ерик.
— Не — отвърна късо рибарят.
— Ами, щом като се отнася до мене?! — настоя момъкът.
— Адресирано е до мен — каза мастер Херсебум, вдигнал писмото до очите си. — Така е! Ще го прочета когато мога.
Синовното послушание е основа на норвежкото семейство. Ерик наведе глава. Станаха от трапезата и трите деца, седнали на малката си скамейка до огнището, както често правеха някога, завързаха един от онези хубави задушевни разговори, при които си разказват всичко онова, което жадуват да узнаят, и си повтарят всичко, дето сто пъти са си казвали.
А Катрина шеташе из стаята, подреждаше всичко и беше настояла „един път Ванда да е господарка“, както казваше, и да не се занимава с домакинството.
Мастер Херсебум се бе наместил в голямото си кресло и мълком пушеше лулата си. Едва когато успешно довърши това значително занимание, той се осмели да отвори писмого на доктора.
Прочете го, без дума да продума, после го сгъна отново, сложи го в джоба си и за втори път натъпка лулата си, която изпуши като първата, без да проговори нито дума. Цялата вечер остана така погълнат от мислите си.
Макар и да не беше бъбрив, мълчанието му все пак изглеждаше особено. Стрина Катрина, която най-после бе приключила работата си и беше отишла също да седне до огнището, опита веднъж-два пъти да получи отговор от съпруга си, но като видя, че е безполезно, скоро изпадна в дълбока меланхолия и дори децата, след като се наприказваха до насита, започнаха да се поддават на очевидната тъга на родителите си.
Двадесетина бодри гласове, избухнали внезапно в хор пред вратата, създадоха много навреме едно разведряване. Цяла дружина весели ученици и ученички се бе досетила да поднесе на Ерик своето сърдечно „добре дошъл“.
Побързаха да ги приемат, да им поднесат традиционната закуска, а те се трупаха около своя предишен другар, проявяваха живо удоволствието си да го видят отново. Ерик, много развълнуван от това неочаквано посещение на другарите си от детинство, пожела настоятелно да ги съпроводи, когато те заговориха, че ще продължат коледната си разходка. Ото и Ванда естествено също се включиха. Стрина Катрина им нареди да не се отдалечават много и скоро да върнат брат си, който вероятно има нужда от почивка.
Вратата едва се затвори и добрата жена се върна при мъжа си.
— Е, докторът научил ли е нещо? — запита тя тревожно загрижена.
Вместо отговор мастер Херсебум извади писмото от джоба си, отвори го и зачете на висок глас с известно колебание в различни места пред някои думи, малко нови за него.
„Скъпи ми Херсебум, пишеше докторът, скоро вече две години откакто ми поверихте Вашето скъпо дете, през всички дни аз добивах по едно ново удоволствие да откривам неговия напредък във всичко. Колкото умът му е жив и пъргав, толкова сърцето му е благородно. Ерик действително е елитна натура и родителите, които са загубили такъв син, ако биха могли да узнаят размера на загубата си, биха имали всички основания да го оплакват. Обаче занапред е твърде съмнително да се разбере дали неговите родители са още живи. Както се бяхме уговорили, не пропуснах нищо, за да открия следите им. Писах на мнозина в Англия, възложих на специална агенция да предприеме издирвания, поместих съобщение в двадесет английски, ирландски и шотландски вестника. Ни най-малка светлинка не просветна да разбули тайната и дори трябва да кажа, че всички, получени до днес сведения, допринесоха по-скоро още повече да помръкне.