— Мамо — каза и се хвърли в прегръдките на Катрина, — мислите ли, че бих могъл да се колебая сега, когато всичко знам? Ще пишем на доктора да му благодарим за неговото благодеяние и да му съобщим, че оставам! Ще бъда рибар като вас, татко мой, като теб, Ото! Щом вие сте ми отредили място във вашето огнище, аз моля да го запазя! Понеже сте ме хранили с труда на собствените си ръце, моля да отдам на вашата старост това, което вие толкова великодушно сте дали на моето детство.
— Благословен бъди, господи! — възкликна стрина Катрина, притискайки Ерик до сърцето си, в изблик на нежност и радост!
— Знаех си аз, че детето ще предпочете морето пред всичките тези книги! — продума само мастер Херсебум, без да схване жертвата, която решението на Ерик представляваше. — Е, това е! Една добре уредена работа! Стига сме говорили за нея, а да мислим как да прекараме хубавите коледни празници!
Всички се разцелуваха с просълзени от щастие очи, заричайки се да не се разделят никога!
Когато Ерик остана сам, макар да не успя да потисне една въздишка при мисълта за всички мечти за работа и за постиженията, от които трябваше да се отрече, поне имаше в самото пожертвувание известна радост, която той съумя да предвкуси.
„Понеже такова е желанието на моите осиновители — мислеше си той, — какво значение има всичко останало? Трябва да се помиря и да работя за тях в тази среда, в която съдбата и тяхната преданост са ме поставили. Ако понякога съм се домогвал до по-висок жребий, нали е било, за да го споделя с тях? Щом като те са щастливи така и не желаят някаква друга участ, трябва да се задоволя с нея, като се старая с доброто си отношение и с труда си да ги задоволя. Сбогом на книгите, да живее морето!“
Така разсъждаваше той, но скоро мисълта му се върна към онова, което беше научил, и той взе да се пита откъде е бил носен, когато Херсебум го е намерил съвсем мъничък по гребена на вълните; коя е била родината му, кои са били родителите му? Живи ли са още? Дали в някаква далечна страна няма братя или сестри, които никога не ще види?
В Стокхолм у доктор Швериенкруна Коледа също така беше повод за една извънредна вечер. Вероятно си спомняте, че тази дата беше определена за решението на облога между Бредейорд и неговия бележит приятел, при който професор Хохстед трябваше да бъде съдията.
В течение на две години не бе произнесена нито една дума било от единия, било от другия върху предмета на техния облог. Докторът търпеливо продължаваше своите дирения в Англия, пишеше до морските агенции, увеличаваше съобщенията по вестниците, но не мислеше да признае, че усилията му са почти безплодни. А пък Бредейорд от тактичност избягваше да насочва разговора на тази тема и се задоволяваше, когато му се удадеше случай, да подхвърли един скрит намек за красивия екземпляр на Плиний, излязъл от печат у Алдо Мануций, който в библиотеката на доктора заемаше видно място. И само по хитроватия начин, както потропваше с върха на пръстите си по своята табакера в този миг, човек беше склонен да си каже, че той мисли: „Ето един Плиний, който няма да стои зле между моя Квинтилиан, първо издание от Венеция и моя Хораций от братя Елзевир с широки полета на китайска хартия!“
Точно така във всеки случай докторът обикновено схващаше тази пантомима, която имаше особеното свойство да дразни нервите му. В такива вечери той се проявяваше извънредно безпощаден на вист и не прощаваше нищо на злополучния си партньор.
Ала времето си вървеше неспирно и най-после удари часът, когато въпросът трябваше да се подложи на безпристрастната преценка на професор Хохстед.
Доктор Швериенкруна стори това с пълна откровеност. Едва Кайса го бе оставила сам с двамата му приятели и той им призна, както беше признал същото в писмо до мастер Херсебум, отрицателния резултат на своите търсения. Нищо не бе успяло да изясни тайната, която обгръщаше произхода на Ерик, и докторът съвсем открито беше принуден да заяви, че тази тайна му изглежда неразрешима.
— Все пак бих бил несправедлив към самия себе си, ако не заявя също така искрено, че не считам за нищо на света, че съм загубил облога. Наистина не съм открил семейството на Ерик, ала събраните от мен сведения са по-скоро от такъв характер, че да потвърдят моето мнение, отколкото да го обезсилят. „Цинтия“ е или е била само английски кораб, защото има не по-малко от седемнадесет, които са записани под това име в регистрите на „Лойд“. Що се отнася до народностните белези, те все така очевидно както и преди са келтски. Така че моето твърдение за народността на Ерик, мога да твърдя това, надделява в изследването. За мен става повече от когато и да било съвсем ясно, че той е ирландец, както и предчувствувах. Но аз не мога, разбира се, да принудя семейството да се покаже, ако то си има причини да не стори това или пък е изчезнало! Ето какво мога да кажа аз, скъпи ми Хохстед. Ваш дълг е да се произнесете дали вие не считате, че Квинтилиан на нашия приятел Бредейорд по право трябва да се пренесе в моята библиотека?