При тези думи, които, изглежда, предизвикаха у него силно желание да се разсмее, адвокатът се отметна в креслото си, слабо размахал ръка, сякаш за протест, после втренчи малките си светнали очи в професор Хохстед, за да види как той ще се оправи в тази работа.
Професор Хохстед не се показа така затруднен, както би могло да се допусне. Той би бил наистина затруднен, ако някакво необоримо доказателство, представено от доктора, го беше поставило в мъчителната необходимост да се произнесе в полза на едната или другата страна. Неговото благоразумие и нерешителност го караха да предпочита преди всичко колебливите решения. Той беше майстор в такъв случай да изтъкне едно след друго двете разновидности на въпроса и да плува сред вълните като риба във вода. Така че тази вечер той се намери на висотата на обстоятелствата.
— Неоспоримо е — продума той, вдигайки глава, — че има във факта от седемнадесет английски кораба с име „Цинтия“ едно от най-сериозните указания в полза на изразеното от нашия бележит приятел предположение. Това указание, съчетано с народностните белези на лицето, има сигурно голяма тежест и аз не се колебая да твърдя, че то ми се струва почти решително. Не се чувствувам никак затруднен да призная, че ако би трябвало да кажа своето лично мнение за народността на Ерик, то би било следното: вероятностите са в полза на ирландската народност! Ала едно е вероятност, друго точност и, осмелявам се да твърдя, ще ни е необходима точност, за да разрешим въпросния облог. Независимо че много предпоставки говорят в полза на Швериенкруна, Бредейорд винаги може да се позове, че няма сигурно доказателство. Така че не виждам някакво достатъчно основание да твърдя, че Квинтилиан е спечелен от доктора, пък и не виждам още повече повод да заявя, че Плиний е загубен. Според моето разбиране, понеже въпросът остава неизяснен, облогът трябва да бъде отменен и това е най-доброто, което може да стане в подобен случай!
Както всички решения, които не дават право на ничия страна, решението на професор Хохстед явно не задоволи нито единия, нито другия.
Докторът направи с устните си гримаса, която доста ясно го издаваше. А пък Бредейорд скочи на крака и възкликна:
— Полека, скъпи ми Хохстед, не прибързвайте толкова да приключите! Вие твърдите, че докато Швериенкруна не изтъкне някакво приемливо доказателство, колкото и да ви се струва, че е прав, вие не можете да отсъдите, че е спечелил, нали? Какво ще кажете тогава, ако ви докажа тук тозчас, че „Цинтия“ съвсем не е бил английски кораб?
— Какво ще кажа ли? — рече професорът малко смутен от тази атака изневиделица. — Бога ми, не разбирам нищо! Ще видя, ще разгледам въпроса от всичките му страни.
— Разгледайте го както си искате! — отвърна адвокатът и пъхна дясната си ръка във вътрешния джоб на редингота си, за да извади един портфейл, от който изтръгна писмо, вложено в един от тези светложълти пликове, които от пръв поглед издават американски произход. — Ето един документ, който не бихте отхвърлили — добави той, като положи писмото пред погледа на доктора, който го прочете на глас:
„До господин адвоката Бредейорд, Стокхолм, Ню Йорк, 27 октомври.
Господине, в отговор на почитаемото ви писмо от 5 т. м.. бързам да ви съобщя следните факти:
1. Кораб на име «Цинтия», капитан Бартон, собственик на «Компания женерал де транспорт канадиен» е потънал с екипажа и с товара си точно преди четиринадесет години на паралела на Ферарските острови.
2. Корабът е бил застрахован в «Дженерал Стийм навигейшън иншуърънс къмпани» в Ню Йорк на сума от три милиона и осемстотин хиляди долара.
3. Понеже изчезването на «Цинтия» е останало необяснимо и причините за гибелта са изглеждали недостатъчно ясни за осигурителното дружество, заведено е било дело и било загубено от собствениците на споменатия кораб.
4. Загубата на това дело е предизвикало разорението на дружеството Канадски транспорт, което не съществува отпреди повече от единадесет години поради ликвидация.
В очакване на нови разпореждания, моля приемете, господине, нашите искрени поздрави.
— Е, какво ще кажете за този документ? — запита Бредейорд, когато докторът прочете писмото. — Ето ви документ, който, нали ще се съгласите, има своя стойност?