— Странно нещо — отбеляза Ерик, — ушите ми бучат, като че ли се намирам в балон на височина четири-пет хиляди метра!
И почти веднага започна да му тече кръв от носа. Ото изпитваше същите симптоми, макар че не умееше да ги определи така точно.
— Предполагам, че барометърът трябва да е много паднал — каза Ерик. — Ако имах време да изтичам при господин Малариус, щях да го видя.
— Имаш достатъчно време — отвърна Ото. — Виж, че нашата работа е почти привършена и дори да се забавиш, аз лесно ще я довърша сам.
— Тогава тръгвам — отговори Ерик. — Не знам защо състоянието в атмосферата ме тревожи! Бих предпочел да зная, че татко се е върнал!
Понеже бе тръгнал към училището, срещна по пътя Малариус.
— Ето те и теб, Ерик! — каза му учителят. — Доволен съм да те видя и да съм сигурен, че не си в морето! Тъкмо бях тръгнал да разбера. От половин час барометърът падна много бързо! Никога не съм виждал подобно нещо. Сега е на 718 милиметра. Ще настъпи сигурно промяна във времето.
Малариус не бе още довършил, когато далечен тътен, последван от някакво плачевно пукане, раздра въздуха. Небето, което на запад почти моментално се бе покрило с мастиленочерно петно, притъмня удивително бързо отвсякъде. После внезапно след кратък миг на пълна тишина вихрушка помете от земята листа от дърветата, сламки, пясък, камъчета. Ураганът настъпваше с нечувана ярост. Комини, капаци на прозорци, а на места и покриви бяха отнесени като перушинки. Рухваха къщи. Вятърът отнесе и разруши всички бараки без изключение. Във фиорда, обикновено спокоен като кладенец и при най-тежки бури в открито море, се вдигаха огромни вълни, връхлитаха върху брега и се разбиваха с оглушителен трясък.
Циклонът бесня цял час, после възпрян от високите планини на Норвегия се отклони на юг и се насочи да помете континентална Европа. В летописите на метеорулогията той бе отбелязан като един от най-необикновените и най-разрушителните, които някога бяха преминавали Атлантика. Днес тези големи смущения в атмосферата са най-често предизвестявани и изпреварвани от телеграфа. Повечето пристанища в Европа, известени с телеграма, имаха за щастие време да предупредят за бурята корабите, които се готвеха да тръгнат или бяха несигурно пуснали котва. Пораженията до известна степен бяха ограничени. Ала из по-недостъпните брегове, из селата на риболовците и в открито море броят на корабокрушенията не се поддаваше на никакво изчисление. Само бюрото „Веритас“ във Франция и „Лойд“ регистрираха не по-малко от седемстотин и тридесет.
В този злощастен ден първата мисъл на цялото семейство Херсебум, както на хиляди други рибарски семейства, естествено беше устремена към онези, които бяха в морето. Мастер Херсебум най-често отиваше на западния бряг на един доста голям остров, разположен приблизително на две мили извън входа във фиорда — точно там, където той беше прибрал Ерик като бебе. Можеше да се надяват според времето на бурята, че той е успял да се приюти, дори ако лодката му е попаднала на ниския песъчлив бряг. Ала тревогата не остави Ерик и Ото да дочакат вечерта, за да проверят дали предположението им е вярно.
Едва фиордът се укроти, както обикновено след отминаването на урагана, и те убедиха един свой съсед да им заеме лодката си, за да го потърсят. Малариус настоя да придружи момчетата в тази експедиция. И така тръгнаха тримата, изпратени от тревожния поглед на стрина Катрина и дъщеря й.
Над фиорда вятърът беше почти стихнал, ала духаше от запад и за да стигнат до тесния изход, трябваше да гребат с весла. Това трая повече от час.
Достигнали там, те се изправиха пред неочаквано препятствие. Бурята все още вилнееше в океана и вълните, разбиващи се в островчето, заприщващо входа във фиорда на Норое, образуваха две течения, които се съединяваха зад това островче, и се втурваха в протока буйно като във фуния. При това положение не можеше и дума да става да преминат. Един параход едва би преминал с голяма мъка, камо ли лека лодка с весла, карана при насрещен вятър.
Трябваше да се върнат в Норое и да чакат.
Обичайният за завръщане час настана, без мастер Херсебум да се върне. Ала не се върнаха и другите рибари, които бяха излезли този ден. Можеше да се надяват, че по-скоро някакво общо препятствие ги задържа извън фиорда, отколкото да допуснат нещастие. От това вечерта не бе по-малко тъжна във всички домашни огнища, където липсваше по някой. Тревогата все повече нарастваше, докато нощта изтичаше без отсъствуващите да се бяха върнали. У Херсебум никой не си легна. Прекараха тези дълги часове на очакване, насядали в кръг край огъня мълчаливи и съкрушени.