През март в тези високи ширини денят идва все още късно. Поне дойде ясен и слънчев. Бризът духаше от сушата към открито море; можеха да се надяват да преминат протока. Цяла флотилия лодки, образувана от почти всички, които се намираха на разположение в Норое, се подготвяше да потегли да ги търси, когато забелязаха множество лодки, появили се в протока, които достигнаха скоро селото.
Това бяха лодките, които бяха заминали предишния ден преди циклона — всички, без лодката на мастер Херсебум.
Никой не можеше да каже нищо за него. Че не беше се завърнал с другите, това всяваше още по-голяма тревога, защото всички риболовци бяха преживели големи опасности. Едни бяха изненадани от циклона и запратени към брега, където лодките им бяха заседнали на плиткото. Други бяха успели навреме да се приютят в някое заливче, защитено от урагана. Най-малък брой в критическия миг се бяха оказали на суша. .
Решиха, щом флотилията е готова да тръгне, да иде да търси човека, който липсваше. И отново Малариус пожела да участвува в експедицията заедно с Ерик и Ото. Голямото жълто животно, което явно проявяваше белези на вълнение, получи разрешение също да се присъедини към тях. Това беше Клас, гренландското куче, което мастер Херсебум бе довел след едно пътуване до нос Фаруел.
След протока всички лодки се пръснаха, едни надясно, други наляво, да изследват бреговете на многобройните острови, разпилени в околностите на фиорда Норое, както по цялото норвежко крайбрежие.
Когато по обед се събраха на южния край на протока според паролата, не беше открита никаква следа от мастер Херсебум. Понеже търсенето явно беше добре извършено, всички бяха на мнение, че за жалост не им остава нищо друго, освен да се завърнат.
Ала Ерик не пожела да се признае за победен, нито така леко да се откаже от всяка надежда. Той заяви, че след като е бил из островите на юг, сега би искал да изследва северните. Малариус и Ото подкрепиха искането му. Като чуха това, постъпиха според желанието им. Дадоха им една дълга и тясна лодка, удобна за маневриране, за да опитат едно последно обхождане; после се сбогуваха с тях.
Тази упоритост трябваше да бъде възнаградена. След около два часа, когато лодката минаваше покрай едно островче близо до сушата, Клас изведнъж се разлая яростно. После, преди да го задържат, той скочи във водата и заплува към рифовете.
Ерих и Ото наблегнаха на веслата в същата посока. Скоро видяха кучето да излиза на островчето и да скача с ръмжене около нещо, което им се стори проснат върху скала човек.
На свой ред и те стигнаха брега. Действително беше човек, който лежеше там, и този човек беше Херсебум! Цял окървавен, блед, неподвижен и студен, бездиханен — може би мъртъв! Клас ближеше ръцете му със скимтене.
Първото, което Ерик стори, бе да коленичи бързо до това вкочанено тяло и да прилепи ухо към сърцето.
— Жив е! Чувам туптене! — провикна се той.
Малариус, който бе хванал едната ръка на мастер Херсебум и търсеше пулса, тъжно поклати глава със съмнение; ала той все пак поиска да опита всички препоръчани за подобни случаи средства. Разви широкия вълнен пояс, който носеше около кръста си, разкъса го на три парчета, даде по едно на всеки от тримата си млади приятели и се зае да разтрива силно заедно.с тях гърдите, краката и ръцете на рибаря.
Скоро стана ясно, че това просто лекуване оказа въздействие и съживи кръвообращението. Пулсирането на сърцето се усили, гърдите се повдигнаха, от устните се изтръгна слабо дихание. Най-после мастер Херсебум се съвзе и леко изпъшка. Малариус и двамата младежи го вдигнаха и побързаха да го отнесат. Когато го положиха на дъното на лодката върху постелка от корабни платна, той отвори очи.
— Вода! — продума той със слаб глас.
Ерик допря до устните му бутилка с брандвайн. Той пое една глътка и сякаш осъзна какво ставаше с него, доколкото можеше да се разбере по неговия сърдечен и благодарен поглед.
Ала тъй като изтощението почти веднага го обори, той потъна в дълбок сън, който наподобаваше пълна летаргия.
Като разсъдиха разумно, че е най-добре да се върнат час по-скоро, неговите спасители хванаха веслата и енергично потеглиха към пролива. Скоро стигнаха до него и подпомогнати от бриза, за кратко време се завърнаха в Норое.
Мастер Херсебум, пренесен на леглото си, обвит с компреси от кантарион, подкрепен с бульон и чаша бира, възвърна окончателно съзнанието си. Нямаше нищо сериозно, освен едно счупване на предмишницата, контузии и натъртвания по цялото тяло. Обаче Малариус настоя все пак той да остане в покой и да не се насилва да говори. Мъжът кротко заспа.