Едва на другия ден му позволиха да отвори уста и с няколко думи да обясни какво му се бе случило.
Изненадан от циклона в момента, когато вдигал платното си да се завърне в Норое, Херсебум бил хвърлен към рифовете на островчето, където лодката му се разбила на хиляди трески, веднага отнесени от бурята. Сам той се хвърлил, в морето един миг преди катастрофата, за да избегне този страхотен удар. Насмалко да се разбие върху скалите, но с големи усилия успял да се измъкне от тласъка на вълните. Изтощен от умора, със счупена ръка, цялото тяло в синини, той останал обезсилен и нямал вече съзнание за това, как е прекарал тези двадесет часа в очакване, изпадайки сигурно от пристъп на треска в безсъзнание.
Сега той беше извън опасност, но бе започнал да се вайка за загубата на лодката си и за ръката си, стегната неподвижно между две дъсчици. Какво щеше да прави, дори да допуснеше, че още би могъл да си служи с тази ръка след осем-десет седмици почивка? Лодката бе единственият капитал на семейството и този капитал току-що бе изчезнал под напора на вятъра. Да работи за сметка на други, бе тежко за възрастта му. Пък и би ли намерил работа? Това беше доста съмнително, защото никой в Норое не наемаше помощници и дори самата фабрика наскоро бе принудена да намали персонала си.
Такива бяха тъжните размисли на мастер Херсебум, докато лежеше на болничното си легло и най-вече когато, привдигнал се, беше в състояние да седне в голямото си кресло с ръка в превръзка.
Изчаквайки напълно да оздравее, семейството живееше с последните си средства и от продажбата на солената моруна, още на склад у тях. Ала бъдещето беше мрачно и никой не виждаше как би могло да се проясни. Тази надвиснала беда скоро даде нова насока в мислите на Ерик. Щастието, че е спасил живота на мастер Херсебум, беше заело ума му за два-три дни — това беше чест за неговата гореща привързаност. Как да не бъдеше горд, когато видеше погледа на стрина Катрина или пък на Ванда, вперен в него със сълзи на признателност, сякаш му казваше:
— Скъпи Ерик, татко те спаси от вълните, но ти на свой ред го изтръгна от смъртта!
Това наистина беше високата награда, която би могъл да пожелае за самоотричането, което бе доказал, като се обрече на рибарски живот. Каква по-утешителна и по-сладка мисъл от тази, да си каже, че в известна степен бе върнал на своето приемно семейство всички негови благодеяния.
Ала семейството, което така великодушно бе споделяло с него плодовете на своя труд, беше изправено сега пред деня, в който нямаше да има вече хляб. Трябваше ли да остане негово бреме? Не беше ли по-скоро длъжен всичко да опита, за да му помогне?
Ерик имаше ясно съзнание за това си задължение. Колебаеше се само върху начина — било като мислеше да отиде в Берген да се наеме като моряк, било като търсеше някакво друго средство да стане незабавно полезен. Един ден той сподели колебанията си с Малариус, който изслуша разсъжденията му, одобри ги, но се противопостави на проекта да стане моряк.
— Разбирам те, макар и да съжалявам за това — каза му той, — че ти си се примирил да останеш тук да споделяш живота на твоите приемни родители. Не мога да приема да се осъдиш далече от тях на една професия без бъдеще, когато доктор Швериенкруна се наема да ти открие една свободна професия! Размисли, скъпо ми дете, преди да вземеш подобно решение!
Това, което Малариус не казваше, бе, че вече беше писал в Стокхолм, да уведоми доктора за положението, в което циклонът от 3 март бе поставил семейството на Ерик. Той не се изненада, когато три дни по-късно получи писмо и незабавно отиде да го покаже на Херсебумови. То беше със следното съдържание:
„Стокхолм, 17 март.
Драги ми Малариус,
Сърдечно ти благодаря, че ми известяваш унищожителните последици, които е имал за честния мастер Херсебум ураганът от 3 т. м. Щастлив и горд съм да узная, че Ерик се е държал при тези обстоятелства както винаги като храбро момче и предан син. Тук приложена ще намериш банкнота от петстотин крони, които те моля да му предадеш от моя страна. Кажи му, че ако не са достатъчни да купи в Берген най-хубавата лодка за риболов, която може да намери, да ми съобщи веднага. Той ще назове тази лодка «Цинтия», после ще я предложи на мастер Херсебум като синовен спомен. След като стане това, ако Ерик ми вярва, нека се върне при мене в Стокхолм и продължи учението си. В моя дом неговото място е винаги свободно; а ако трябва повод да се реши да дойде, прибавям, че сега имам сигурни данни и надежда да проникна в тайната на рождението му. Вярвай ми винаги, драги ми Малариус, твой искрен и предан приятел