От този момент в играта щеше да влезе нов двигател, чиято сила още никой не подозираше. Този двигател беше личната дейност на Ерик. От всички гледки на Ню Йорк и Съединените щати, толкова нови за него, той обръщаше внимание само на онова, което можеше да се свърже с предмета на неговите дирения. На крак още от съмнало той тичаше до пристанището, кръстосваше кейовете, посещаваше корабите на котва, търсейки, събирайки най-точни подробности.
— Познавахте ли канадската транспортна компания? Бихте ли могли да ми посочите някой офицер, някой пътник, някой моряк, който да е плавал с „Цинтия“? — разпитваше той навсякъде.
Благодарение на отличното му владеене на английски език, на приятната му и сериозна физиономия, познаването на всички тънкости, близостта му с всичко, свързано с морето, той навсякъде беше добре приет. Посочиха му едно след друго много някогашни офицери, моряци и чиновници от канадската транспортна компания. Понякога ги намираше. Друг път следите им се губеха. Ала никой от тях не можа да му даде полезни сведения за последното пътешествие на „Цинтия“. Необходимо бе петнадесет дни отиване, връщане, непрестанно дирене, и най-после да стигне до едно сведение, което по безспорен начин внасяше ред сред обърканите и често
——
1 Старото име на Осло — столица на Норвегия. Б. пр.
противоречиви сведения, които Ерик беше събрал. В действителност това сведение, изглежда, си струваше товар злато.
Твърдяха, че един моряк на име Патрик О’Доноган се бил спасил при корабокрушението на „Цинтия“ и след катастрофата дори се бил връщал многократно в Ню Йорк. Този Патрик О’Доноган служел, казваха, като начинаещ моряк на борда на „Цинтия“ при последното пътуване на този кораб. Той бил придаден специално на служба при капитана и по всяка вероятност е познавал пътниците от първа класа, които са се хранели на задната маса. Така че ако съдим по изисканите дрехи, няма съмнение, че детето, привързано на спасителния пояс от „Цинтия“, е било в тази категория. И така може би най-голямо значение имаше да се намери този моряк.
Такова беше заключението на доктора и на Бредейорд, когато Ерик им съобщи за своето откритие, връщайки се за обяд в хотела на Пето авеню. Обаче почти веднага разискването се отклони, понеже докторът пожела да извлече от новото явление доказателство за своята любима теория.
— Безспорно името на Патрик О’Доноган е чисто ирландско — възкликна той. — Нали ви казвах, че в произхода на Ерик има нещо ирландско!
— Засега не виждам такова нещо — отговори с усмивка Бредейорд. — Един начинаещ моряк ирландец на борда не е кой знае какво доказателство и по-скоро би било трудно, вярвам, да намериш американски кораб, който да няма в екипажа си някой син на зелената Ейре!
Имаше за какво да спорят два-три часа и те не пропуснаха случая. От този ден Ерик съсредоточи всичките си усилия в единствената цел: да открие Патрик О’ДОноган.
Наистина той не успя да го намери, но с упорито търсене и питане откри на кея на Хъдзън един моряк, който познавал въпросната личност и могъл да даде някои подробности. Патрик О’Доноган наистина бил ирландец, родом от Инишенън в графство Корк. Бил на тридесет и три, до тридесет и пет години, среден на ръст, червенокос, с черни очи, нос сплескан при някаква злополука.
— Юначага, който се отличава сред хиляди! — каза морякът. — Спомням си го много добре, макар да не съм го виждал от седем-осем години.
— Обикновено в Ню Йорк ли го срещахте?
— И в Ню Йорк, и другаде. Ала последния път беше сигурно в Ню Йорк.
— Не бихте ли могъл да ми посочите някой, който да ме осведоми какво е станало с него?
— Бога ми, не… А може би собственикът на кръчмата „Червената котва“ в Бруклин! Патрик О’ Доноган отсядаше там, когато пристигаше в Ню Йорк! Някой си господин Боулс, стар моряк! Ако ли той не знае нищо, не виждам кой ще може да каже къде е О’Доноган!
Ерик побърза да се качи на една от големите гемии, които обслужват Ист ривър, и след двадесет минути беше в Бруклин.
На вратата на „Червената котва“ намери стара жена, извънредно чиста, сериозно заета с белене на картофи.
— Господин боулс тук ли е, мадам? — запита Ерик с учтив поздрав, характерен за страната, която го бе осиновила.
— Тук е, но в момента си почива — отговори любезната жена, като хвърли любопитен поглед към посетителя. — Ако искате да му кажете нещо, наемам се да му предам: аз съм госпожа Боулс.
— О, мадам, вие несъмнено бихте могла да ме осведомите така добре, както господин Боулс — продължи Ерик. — Бих искал да зная дали познавате моряк на име Патрик О’Доноган, дали сега е у вас и можете ли ми каза, къде да го намеря!