— Патрик О’Доноган? Да, познавам го! Има вече пет-шест години, откак той не е стъпвал тук! А колкото за това, да кажа къде може да е, бога ми, доста съм затруднена.
Толкова дълбоко разочарование се изписа на лицето на Ерик, че старата жена го забеляза и сигурно се трогна.
— Много необходим ли ви е Патрик О’Доноган, та изглеждате толкова недоволен, че не го намирате тук? — попита тя.
— Много необходим, госпожо — отвърна младежът тъжно. — Той единствен може би ще ми разкрие една тайна, която аз през целия си живот ще търся да изясня.
Ерик бе придобил известен опит за хорските отношения в течение на трите седмици, както се луташе да търси сведения. Той разбра, че любопитството на госпожа Боулс беше крайно изострено и си помисли, че не би било никак неудобно да я разпита. Тогава я помоли за чаша газирана вода, за да се освежи, и получил утвърдителен отговор, влезе в кръчмата.
Ниският салон, в който влезе, беше подреден с лакирани, маси и плетени столове, но съвсем празен. Това положение вдъхна смелост на Ерик да започне разговора със старата жена, когато тя се върна от избата с една малка глинена бутилка.
— Сигурно вие, мадам, се питате какво бих могъл да искам от Патрик О’Доноган — промълви той с кроткия си глас, — ето какво: Патрик О’Доноган, изглежда, е свидетел на корабокрушението на „Цинтия“, американски кораб, който се е загубил преди около седемнадесет години край бреговете на Норвегия. И аз съм бил прибран от един норвежки рибар, който ме е намерил съвсем малък, едва на девет месеца в люлка, привързана върху спасителен пояс от „Цинтия“! Търся О’Доноган, за да узная дали не би могъл да ми даде сведения за моето семейство или поне за моята родина!
Един вик на госпожа Боулс прекъсна рязко обясненията на Ерик.
— Върху спасителен пояс ли казвате? Вие сте бил прикрепен върху спасителен пояс?
И без да дочака отговор, тя изтича до стълбата.
— Боулс! Боулс! Слизай веднага! — извика тя с остър глас. — Върху спасителен пояс! Вие сте детето от спасителния пояс, така ли? Кой би се надявал на подобно нещо? — повтаряше тя на връщане при Ерик, пребледнял от изненада и от надежда.
Щеше ли най-после да узнае толкова горещо търсената тайна?
От дървената стълба се донесе тежка стъпка и скоро дребен старец, закръгленичък и розовичък, облечен в костюм от груб син плат, с лице обрамчено от големи бели бакенбарди, със златни обеци на ушите, се появи на прага на ниския салон.
— Е, какво? Какво става? Какво има? — запита той, търкайки очите си.
— Това, че имаме нужда от тебе! — отвърна троснато госпожа Боулс. — Седни и изслушай господина, който ще ти повтори това, което току-що ми разказа.
Боулс се подчини без протест. Ерик постъпи като него. Повтори почти същото, което бе разказал преди малко на любезната жена.
При това лицето на Боулс разцъфна като пълна месечина, на устата му се появи широка усмивка и той загледа жена си, потривайки ръце. Тя също изглеждаше не по-малко доволна.
— Да предполагам ли, че вие вече знаете моята история? — запита Ерик с разтуптяно сърце.
Боулс стори утвърдителен знак, почеса ухото си и най-накрая се реши да говори.
— Хем я знам, хем не я знам — каза най-сетне — и жена ми също добре я знае! Често сме си говорели за нея, без нищо да разбираме.
Ерик, побледнял, стиснал устни, поглъщаше тези думи в очакване на някакво разяснение. Но то се бавеше. Боулс нямаше дар слово, нито яснота. Може би мислите му още бяха малко объркани от спането. Преди да се съвземе, след като бе спал, трябваха му две-три чаши от една течност, украсена с името „Ощипи ме“, която страхотно наподобяваше джин. Едва когато жена му постави пред него бутилка с две чаши, почтеният човек се реши да говори.
Тогава той затъна в един много объркан разказ, в който след безброй излишни подробности изплуваха само няколко факта. Този разказ продължи не по-малко от два часа. Беше необходимо голямо внимание и разпален интерес, който влагаше бедният Ерик, за да изтръгне нещичко. С настойчиви въпроси и благодарение на помощта на госпожа Боулс най-сетне той постигна нещо.
9. ПЕТСТОТИН ЛИРИ СТЕРЛИНГИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
Доколкото Ерик можа да разбере през недомлъвките и отклоненията на Боулс, Патрик СДоноган не е бил образец на добродетел. Собственикът на „Червената котва“ го бе познавал като юнга, начинаещ моряк и моряк преди и след корабокрушението на „Цинтия“. До това време Патрик СДоноган е бил беден, каквито са, общо взето, мореплавателите. След корабокрушението той се върнал от Европа с голяма пачка банкноти, твърдейки, че бил получил наследство в Ирландия, което изглеждало доста невероятно.