Боулс не повярвал никога на това наследство. Той дори мислел, че толкова неочаквано богатство би трябвало да има някаква връзка с корабокрушението на „Цинтия“, но вероятно не е било за приказване. Защото бил сигурен, че Патрик О’Доноган е бил на кораба и противно на обичая на моряците в подобен случай, старателно избягвал да говори за това; доста несръчно отклонявал разговора, когато попадал на тази тема. Дори побързал да офейка, да предприеме дълго пътешествие по време на гражданския процес, повдигнат от осигурителното дружество срещу собствениците на „Цинтия“, и то за да не бъде замесен в делото, макар и като свидетел. Това поведение изглеждало още по-подозрително, защото Патрик СДоноган бил тогава единственият известен останал жив от екипажа. Боулс никога не е знаел същината на тази работа, ала жена му и той винаги са я считали за подозрителна.
Това, което изглеждало още по-подозрително, било, че Патрик не оставал никога без пари по време на престоя си в Ню Йорк. А пък от пътешествията си никога не печелел. Но няколко дни след пристигането си винаги добивал златни монети и банкноти, а когато бивал пиян, което често му се случвало, хвалел се, че знаел една тайна, равностойна на цяло състояние. И думите, които винаги се мяркали сред бръщолевенията му, били „детето върху спасителния пояс“.
— Детето върху спасителния пояс, господин Боулс! — казвал той, удряйки по масата. — Детето върху спасителния пояс струва толкова злато, колкото тежи.
При това злобно се подсмивал много самодоволен. Никога не успели да изтръгнат от него някакво обяснение на тези думи, които в продължение на години били за семейство Боулс тема за безкрайни догадки.
Оттам и вълнението на госпожа Боулс, когато Ерик й съобщил, че тъкмо той бил това приказно „дете върху спасителния пояс“.
Патрик О’Доноган, който в продължение на повече от петнадесет години имал навик да отсяда в „Червената котва“, когато бивал в Ню Йорк, не се бил явявал вече близо четири години. И в това също по думите на Боулс имало нещо загадъчно. Една вечер някакъв човек посетил ирландеца и се затворил с него почти цял час. След това посещение развълнуван и притеснен Патрик СДоноган набързо уредил сметката си, взел моряшката си торба и отпътувал.
Повече не го видели. Разбира се, господин и госпожа Боулс не знаели причината за внезапното заминаване. Ала те винаги мислели, че то трябва да е свързано с корабокрушението на „Цинтия“ и с историята на „детето върху спасителния пояс“. Според тях посетителят на Патрик бил дошъл да го предупреди, че той е изложен на някаква голяма опасност и ирландецът е намерил за благоразумно да напусне веднага Ню Йорк. Съпрузите Боулс мислят, че той не е идвал оттогава в Ню Йорк. Биха узнали това, казваха те, от други постоянни посетители на тяхната кръчма, които непременно биха се учудили, ако Патрик отседнеше другаде, а не в „Червената котва“, и биха ги попитали защо.
Такъв беше в общи черти разказът, който Ерик можа да чуе. Желаеше по-скоро да го съобщи на приятелите си. И той побърза да помоли господин и госпожа Боулс да му позволят да иде да ги повика.
Неговото съобщение, разбира се, бе посрещнато на Пето авеню със заслужен интерес. За първи път след толкова търсене бяха попаднали на следата на човек, който многократно беше споменавал за „детето върху спасителния пояс“. Наистина не знаеха къде беше този човек, но можеха да се надяват, че все един ден ще го намерят. Още не беше попаднал друг толкова значителен случай. Работата им се стори много важна и те решиха да помолят телеграфически госпожа Боулс да приготви угощение за шест души. Бредейрод бе внушил този начин да изтръгнат от почтените хора всичко, каквото биха могли да знаят. Ще се настанят у тях, ще ги поканят на трапеза и ще разговарят.
Ерик не очакваше да научи нищо ново. Доста добре познаваше вече съпрузите Боулс и беше убеден, че ги е накарал да кажат всичко, което знаеха. Ала му липсваше голямата практика на Бредейорд, който умееше да разпитва свидетелите в съдилищата и да извлича от техните отговори онова, което те дори често не подозираха.
Госпожа Боулс бе надминала себе си. Беше сервирала масата в най-хубавата стая на първия етаж и за по-малко от час бе приготвила необичайно великолепно угощение. Много поласкана, че е поканена да участвува със съпруга си, тя се поддаде на умело подхвърлените въпроси на именития адвокат. Така събраха известен брой факти със значение:
Първо, Патрик О’Доноган бил казал според собствените му думи по времето на процеса, който повдигнало осигурителното дружество, че си отива, „за да не бъде призован за свидетел“. Явно доказателство, че той не е искал да дава обяснения за събитията около корабокрушението, за което впрочем свидетелствува изцяло поведението му.