Второ, тъкмо в Ню Йорк или в околностите му се намира изворът на подозрителните му доходи, които той явно изтръгва срещу някаква тайна. Защото, когато пристига, той винаги е без пари, докато някоя вечер се връща с пълни със злато джобове, след като се е губил цял следобед навън.
Нямаше съмнение, че тази тайна е била свързана с „детето върху спасителния пояс“, понеже той неведнъж го е казвал.
Патрик О’Доноган се е опитвал вероятно да изтръгне цялата стойност на тайната и този опит е предизвикал някаква криза. Защото вечерта преди внезапното си заминаване той твърдял, че му омръзнало да плава; нямал намерение вече да се връща към морето и иска за в бъдеще да живее като рентиер в Ню Йорк.
Трето, лицето, което идвало да види Патрик О’Доноган, е било заинтересувано да го накара да замине, защото още на другия ден отишло да търси ирландеца в „Червената котва“ и явно било много доволно, че вече го нямало там. Боулс считаше, че може да познае този човек, който според държането си и своите постъпки му изглеждал на „детектив“ или един от онези официални полицейски агенти, каквито ги има в големите градове.
Бредейорд заключаваше от тези обстоятелства, че Патрик сигурно е бил последователно заплашван от онова лице, от което той е изтръгвал пари по време на своите престои в Ню Йорк и че без съмнение то му е изпратило набързо детектива, за да го уплаши със съдебно преследване като престъпник. Единствено това можеше да обясни защо ирландецът е тръгнал много набързо след онова посещение и никога не бе се появил отново.
Впрочем беше много важно да притежават указания за детектива, а същевременно и за самия Патрик О’Доноган. Семейство Боулс даде доста точни сведения. Като претърсиха своята сметководна книга, те успяха да открият точната дата, когато ирландецът е заминал тя беше четири години без три месеца, а не пет-шест години, както мислеха отначало.
Доктор Швериенкруна веднага бе поразен от факта, че времето на заминаването, а следователно и на посещението на детектива съвпадаше с времето от първите съобщения, които той бе разгласил във Великобритания, за да търси останали живи пътници от „Цинтия“. Съвпадението беше толкова поразително, че беше невъзможно да не се установи някаква връзка между двете случки.
Като че ли започна да се прояснява малко въпросът. Изоставянето на Ерик върху плавателен пояс трябва да е било следствие на престъпление — престъпление, на което младшият моряк О’Доноган, настанен в кораба „Цинтия“, е бил свидетел или съучастник. Той е познавал извършителя на престъплението, който е живеел в Ню Йорк или в околностите му, и дълго време е използувал тази тайна. После е настанал ден, когато, уморен от настойчивите искания на ирландеца и изненадан от поместените във вестниците съобщения, този човек достатъчно е наплашил Патрик, за да го принуди да избяга.
Във всеки случай дори ако предположим, че тези изводи не са строго обосновани, те съдържат наченки на строга съдебна анкета. Ерик и приятелите му напуснаха „Червената котва“ с твърдата надежда, че скоро ще постигнат някакъв успех. Още на другия ден Бредейорд направи постъпки да бъде представен от посланика на Швеция на главния инспектор на полицията в Ню Йорк, когото постави в течение на познатите факти. Същевременно се свърза с ликвидаторите на осигурителното дружество, които бяха водили дело срещу собствениците на „Цинтия“, и успя да изрови досието на този процес от прашните папки, където спеше от дълги години. Но проверката на тези книжа не даде никакъв документ със значение. И едната, и другата страна не бяха успели да представят никакъв свидетел на корабокрушението. Цялото дело беше се развивало по пунктове на закона и върху преувеличената цифра на осигуровката в сравнение с действителната стойност на кораба и на товара му. Собствениците на „Цинтия“ не можаха да изтъкнат уверено твърдението си, нито пък да обяснят как е станало корабокрушението. Понеже цялата им защита беше слаба, съдът даде право на противната страна. Обаче осигурителното дружество беше задължено да изплати много обезщетения за живот на наследниците на различни пътници. Ала никъде в тези процеси и спогодби нямаше ни най-малка следа от дете на девет месеца.
Изследването на тези досиета трая много дни. То току-що бе завършило, когато Бредейорд получи покана да се яви при главния полицейски инспектор, който му каза, че за свое голямо съжаление не е намерил нищо. Никой в Ню Йорк не познава щатен или доброволен детектив, който да отговаря на отличителните черти, дадени от Боулс. Никой не могъл да даде дори най-малко указание за лице, което е имало интерес да се освободи от Патрик О’Доноган. А колкото до този моряк, той, изглежда, не е стъпвал в Съединените щати най-малко от четири години.