— Помислих си — подхвана той, — че вие с удоволствие бихте приели тези подробности, щом като предлагате петстотин лири да ги узнаете! Тъкмо затова ви ги предлагам.
Докторът кимна, без дума да продума.
— Сигурно — продължи другият с носовия си говор — вие вече се питате кой съм аз. Ще ви кажа. Както сте могъл да узнаете от визитната ми картичка, наричам се Тюдор Браун, британски поданик.
— Ирландец, вероятно? — запита докторът заинтригуван.
Чужденецът се поколеба, явно изненадан, после продължи:
— Не, шотландец. О, зная, че не приличам на такъв и че по-скоро ме считат за янки, но това няма значение, шотландец съм.
Повтаряйки този отговор, той гледаше Швериенкруна, сякаш му казваше: „Вие може да си мислите каквото си искате, напълно ми е безразлично.“
— Вероятно от Инвернес? — подхвърли докторът, верен на любимата си идея.
Чужденецът още веднъж за миг се смути.
— Не, от Единбург — отвърна той. — Но няма значение, в края на краищата това няма нищо общо с въпроса! Аз съм самостоятелен и никому нищо не дължа. Като ви казвам кой съм, то е за мое удоволствие, защото нищо не ме принуждава!
— Позволете ми да ви обърна внимание, че аз не съм ви питал — каза докторът усмихнат.
— Хм! Тогава недейте ме прекъсва, иначе никога не ще стигнем до същественото. Помествате съобщения да узнаете какво е станало с Патрик О’Доноган, нали? С други думи имате нужда от хора, които го познават! И аз лично го познавам!
— Познавате ли го? — запита докторът, доближавайки креслото си до чужденеца.
— Да! Но преди да ви кажа какво е станало, трябва да ви попитам какво ви интересува в това търсене.
— Много право! — отвърна докторът. Накратко разказа историята на Ерик, която посетителят му изслуша с голямо внимание.
— И това момче живо ли е още? — запита Тюдор Браун.
— Безспорно! Жив и здрав е и през октомври ще започне да следва медицина в университета на Упсала.
— Тъй! Тъй! — подхвана чужденецът, който сякаш обмисляше нещо. — А я ми обяснете — нямате ли друг начин да разкриете тайната на неговия произход, освен да се обърнете към Патрик О’Доноган?
— Не зная друг — отговори докторът. — След продължителни дирения успях да узная, че О’Доноган знае тайната, че той единствен може би е в състояние да ми я каже, и затова чрез вестниците търся да науча нещо за него. Макар да няма изгледи да постигна някакъв резултат по този начин.
— Защо?
— Защото предполагам, че О’Доноган има сериозни причини да се крие. Следователно малко вероятно е да отговори някога на моите съобщения. Затова възнамерявам да прибягна в близко време до друг начин. Имам неговите отличителни белези, зная пристанищата, които той предпочита да посещава, и се наемам да го търся из тях със специални агенти.
Доктор Швериенкруна не разказваше лекомислено тези неща. Съобщаваше ги с явното намерение да види въздействието им върху човека пред него. Така той много добре забеляза, въпреки показното безразличие на чужденеца, как той примигна и как върху голобрадото лице на Тюдорр Браун ъглите на устните му леко се свиха. Но почти в миг той се съвзе.
— Тогава, докторе — каза той, — щом вие нямате друг начин да се осведомите, освен ако намерите О’Доноган, това никога няма да стане! Патрик О’Доноган е мъртъв.
Колкото и болезнено да бе изненадан от тази вест, докторът не трепна и се задоволи да наблюдава посетителя си, който продължи, както следва:
— Мъртъв и погребан или по-точно казано мъртъв и потопен на четиристотин и осемдесет метра дълбочина! Случаят пожела този човек, чието минало ми изглеждаше загадъчно и тъкмо затова го забелязах, преди три години да бъде назначен като моряк на борда на моята яхта „Албатрос“. Трябва да ви кажа, че моята яхта е добър кораб, с него кръстосвам седем-осем месеца през годината. И така преди около три години, когато минавахме в посока на Мадейра, морякът Патрик О’Доноган падна в морето. Накарах да спрат, да спуснат лодки, търсиха го успешно, намериха го и на борда положихме всички грижи, които може да си въобразите. Но те останаха напразни. О’Доноган беше мъртъв. Трябваше да върнем на морето плячката, която се опитахме да му изтръгнем. Естествено в бордовия дневник бе вписан акт за нещастието. Допускайки, че той би могъл да ви бъде от полза, наредих да ми се даде заверено копие, което ви нося.
С тези думи Тюдор Браун извади портфейла си, взе от него лист хартия, облепен с марки, и го подаде на доктора.