Купената и поставена в корабостроителница шхуна бе назована „Аляска“, според посоката, за която бе определена. Бе решено, понеже „Норденшьолд“ тръгва по маршрута, по който бе минал „Вега“, вторият кораб да поеме околосветски противоположен път, за да достигне Сибирския океан през полуостров Аляска и Беринговия проток. По такъв начин възможностите да бъде намерена шведската експедиция, ако-тя е в беда, или пък нейните останки, ако е загинала, се удвояваха, защото, докато единият кораб тръгваше след нея, другият отиваше един вид насреща й.
Ерик, на когото се дължеше този план, доста често се питаше кой от двата маршрута да предпочете и най-после избра втория.
„Норденшьолд“ — си беше помислил той, — ще следва пътя на „Вега“. Необходимо е поне в първата част от пътя си да има толкова късмет, колкото него, за да успее да мине нос Челюскин, но нищо не доказва, че ще стигне някога толкова
——
’Един пръст като мярка е 12 мм, тук = 72 мм. (Б. пр.)
далече, понеже този резултат е постигнат засега само веднъж. От друга страна, според последните новини „Вега“ се намира на двеста-триста мили от Беринговия проток: идвайки насреща му, по този път има повече възможности да го срещнем. „Норденшьолд“ може да върви след него с месеци, без да го достигне дори при най-добри условия. Тези, които вървят в обратната посока, непременно ще го видят, ако още съществува, понеже върви по сибирското крайбрежие.
Най-важното за Ерик беше колкото е възможно по-скоро да срещне „Вега“ и още по-скоро да намери Патрик О’Доноган.
Докторът и Бредейорд одобриха изцяло мотивите, когато им бяха изложени.
Товаренето на „Аляска“ вървеше бързо; снабдяването с припаси, продукти, дрехи, подбрани според утвърдени от опита изисквания; екипажът бе съставен от отбор моряци, свикнали със студа, защото неведнъж бяха пътували до Исландия и Гренландия, за да ловят риба. Накрая избраният от комитета капитан беше офицер от шведския флот, сега на служба в едно пристанищно дружество, добре познат със своите пътешествия из арктичните морета — лейтенант Марсилас. Ерик щеше да бъде негов пръв помощник като младши лейтенант, назначен на този пост заради енергията, с която се беше заловил с подготовката на експедицията, и заради дипломата на капитан, която беше получил; за втори и трети офицери бяха избрани двама опитни моряци — Бозевиц и Челквист.
„Аляска“ щеше да носи експлозивни материали, за да разбива ледовете, когато потрябва, и в голямо количество противоскорбутни консерви за борба срещу арктичните болести. Снабдиха шхуната с калорифер, за да поддържа приятна и равна температура на всички ширини. Осигуриха й портативна наблюдателница, наречена „гарваново гнездо“, която щяха да закрепят на върха на голямата мачта в зоната на плаващите ледове, за да предупреждава за наближаването на айсберги. По предложение на Ерик в наблюдателницата поставиха силен фенер с електрически ток, подхранван от корабния мотор, който трябваше да осветява нощем пътя на „Аляска“. Седем помощни кораби, от които два китоловни и един кутер, шест шейни, комплект обувки за сняг за всеки член на екипажа, бяха също така натоварели заедно с четири оръдия „Гатлинг“, тридесет автоматични пушки и необходимите муниции.
Подготовката беше на привършване, когато мастер Херсебум и неговият син Ото, идвайки от Норое заедно с голямото си куче Клас, помолиха да бъдат наети като моряци на борда на „Аляска“. Те знаеха от писмо на Ерик силния личен интерес, който имаше в това пътешествие, и искаха да споделят с него опасностите. Мастер Херсебум изтъкваше опитността си от гренландските области и ползата от неговото куче Клас като водач във впряг на шейна. Ото можеше да изтъкне своето цветущо здраве, херкулесовата си сила и своята преданост. Благодарение на доктора и на адвоката и тримата бяха утвърдени от комитета.
В началото на февруари 1879 година всичко беше готово. „Аляска“ имаше цели пет месеца, за да стигне до Беринговия проток в края на юни, време, считано като най-благоприятно за неговото изследване. Впрочем щеше да стигне там по най-прекия път, с други думи през Средиземно море, Суец, Индийския океан и Китайско море с последователно спиране за въглища в Гибралтар, Аден, Коломбо, Сингапур, Хонконг, Йокохама и Петропавловск.